Читать «Партньори» онлайн - страница 41

— Докторът каза, че може да си готов за пътуване след ден-два.

— Е, и? Готов съм и в момента.

— В Билокси те очаква голяма веселба.

— Следя какво става — отвърна Патрик и кимна към телевизора.

— Предполагам, че няма да искаш да отговориш на няколко въпроса.

Патрик изсумтя презрително заради безумния намек.

— Така си и мислех — добави Майърс и направи крачка към вратата. — Както и да е. Аз ще те придружавам. — Хвърли една картичка на леглото и добави: — Това е номерът в хотела ми в случай, че решиш да поговорим.

— Недей да висиш на телефона.

10

Санди Макдърмот прочете с огромен интерес новините около удивителната поява на стария му приятел от Юридическия факултет. С Патрик бяха учили в Тулейн три години, бяха ходили заедно по купони, бяха стажували при един и същи съдия след изпитите и бяха прекарали много часове в любимия си бар на Сейнт Чарлс, където планираха бъдещото си триумфално влизане в юридическия свят. Искаха да имат обща фирма — малка, но могъща, състояща се от умели адвокати практици с безупречна етика. В процеса на работата трябваше да забогатеят и да отделят поне по десет часа седмично за безпарични клиенти. Всичко бе запланувано.

Животът обаче бе объркал плановете им. Санди стана помощник федерален прокурор преди всичко, защото заплатата беше добра, а той бе младоженец. Патрик се изгуби във фирма с двеста адвокати в центъра на Ню Орлиънс. Нямаше време да мисли за брак, защото работеше по осемдесет часа седмично.

Плановете за съвършената малка фирма просъществуваха, докато станаха по на трийсет. Отдадеше ли им се възможност, обядваха набързо заедно или изпиваха по чашка, но с годините тези срещи, а и телефонните им разговори ставаха все по-редки. След това Патрик замина за Билокси, където животът бе по-спокоен, и двамата продължиха да се чуват по телефона горе-долу веднъж годишно.

Големият пробив на Санди в професията дойде, когато приятел на негов братовчед бе осакатен на нефтена платформа в Залива. Санди взе назаем десет хиляди долара, отвори собствена кантора, осъди „Ексън“ и прибра близо три милиона, една трета от които задържа за себе си. С това влезе в бизнеса. Без Патрик направи хубава малка фирма с трима адвокати, чиято специалност бяха щетите и смъртните случаи в чужбина.

Когато научи за смъртта на Патрик, Санди взе календара и пресметна, че не е разговарял с приятеля си от девет месеца. Разбира се, този факт го накара да се почувства зле, но, от друга страна, той беше реалист. Даваше си сметка, че както повечето приятели от университета, те двамата също са тръгнали всеки по своя път.

В деня на погребението бе неотлъчно до Труди и един от тези, които носеха ковчега до гроба.

Когато след шест седмици парите изчезнаха и плъзнаха слуховете, Санди се засмя вътрешно и пожела на приятеля си всичко най-хубаво. Бягай, Патрик, бягай! — казваше си нееднократно през последните четири години, винаги с усмивка.

Кантората на Санди беше в красива сграда от деветнайсети век, която бе купил с парите от една офшорна сделка. Даваше под наем втория и третия етаж, а партера бе запазил за себе си, двамата си съдружници, тримата им помощници и шестте секретарки.