Читать «Партньори» онлайн - страница 40

Не беше нейна вината, че е жив.

— Ще трябва да го убием — отбеляза Ланс в полумрака. Бе се преместил на тапицирания стол между леглото и прозореца и бе качил босите си крака на табуретката.

Труди не помръдна, не трепна, но се замисли за секунда, преди да отвърне:

— Не бъди глупав.

Каза го не особено убедено.

— Няма друг начин, знаеш го.

— В момента имаме достатъчно проблеми и без това. Бе напълно неподвижна, ръката й все още бе на челото и всъщност бе доволна, че Ланс е заговорил за това. Естествено, тя самата си го бе помислила само няколко минути, след като научи, че Патрик е жив. Бе опитала да си представи няколко възможни сценария, но всички те водеха до неизбежното заключение — за да запази парите, Патрик трябваше да е мъртъв. В края на краищата застраховката беше за живота му.

Тя не би могла да го убие — идеята беше нелепа. От друга страна обаче, Ланс имаше немалко приятели сред тъмните субекти.

— Нали искаш да запазиш парите? — попита той.

— Сега не ми се мисли за това, Ланс. Може би по-късно. — Вероятно съвсем скоро. Не биваше да проявява нетърпение, защото той щеше да се въодушеви прекалено. Както обикновено, щеше да го манипулира, да го вкара като марионетка в някакъв дяволски замисъл, докато стане твърде късно да се измъкне. Не тя, а той.

— Не можем да чакаме дълго, скъпа. Дявол да го вземе, застрахователната компания вече ни е стиснала за гърлото.

— Ланс, моля те.

— Няма как да го избегнеш. Ако желаеш да запазиш къщата, парите, всичко останало, което имаме, той трябва да умре.

Труди дълго мълча, лежейки неподвижно, но думите му зарадваха душата й. Въпреки липсата на ум и многото му други недостатъци, Ланс бе единственият мъж, когото някога бе обичала. Беше достатъчно безскрупулен, за да види сметката на Патрик, но беше ли достатъчно интелигентен, за да не го хванат?

Името на агента беше Брент Майърс, от Бюрото в Билокси. Бе изпратен от Кътър, за да установи контакт с ценния арестант. Представи се и показа на Патрик значката си, но той изобщо не й обърна внимание, а протегна ръка към дистанционното.

— Приятно ми е — отвърна и дръпна завивката над късите си гащета.

— Аз съм от Бюрото в Билокси — продължи Майърс, който искрено се опитваше да бъде любезен.

— Къде е това? — попита Патрик с каменно лице.

— Да, добре… помислих си, че трябва да се представя, за да се опознаем. През следващите няколко месеца ще се виждаме често.

— Не бъди толкова сигурен.

— Имаш ли адвокат?

— Още не.

— Смяташ ли да наемеш?

— Това изобщо не ти влиза в работата.

Майърс явно не можеше да се мери с печен адвокат като Ланиган. Опря ръце на долната табла на леглото и се вторачи в лицето на Патрик максимално заплашително.