Читать «Партньори» онлайн - страница 39

Съпругата на Патрик! Фразата я накара да занемее. Та тя не беше съпруга на Патрик от четири години и половина! Беше го погребала както си е редно, после, докато чакаше да получи парите, се бе опитала да забрави за него. Когато ги бе получила, споменът беше съвсем блед.

Единственият болезнен момент бе, когато седна с Ашли Никол, тогава двегодишна, за да й каже, че няма да види баща си повече, защото е отишъл на небето, където непременно ще бъде по-щастлив. В началото детето бе озадачено, но после забрави за него като всяко друго дете на тази възраст. Никой нямаше право да споменава името на Патрик в присъствието на дъщеря й. Труди обясняваше, че не иска да я измъчва. След като не помни баща си, моля, не се опитвайте да й го припомняте.

Като се изключи този кратък епизод, Труди бе понесла овдовяването със забележително самообладание. Пазаруваше в Ню Орлиънс, поръчваше си здравословни продукти от Калифорния, потеше се по два часа на ден с елегантно боди от прочут дизайнер, използваше най-скъпа козметика. Бе наела бавачка за детето, така че с Ланс да обикалят света. Обичаха Карибите, особено Сан Бартс с нудистките плажове, където се събличаха и се разхождаха заедно с французите.

Коледа празнуваха в нюйоркския хотел „Плаза“, януари прекарваха по скъпи зимни курорти с богатите и красивите. Май означаваше Париж и Виена. Копнееха да имат частен реактивен самолет като някои от чудесните хора, с които се срещаха из онези места. Един малък „Лиър“ на старо струваше около милион, но все още не можеха да си го позволят.

Ланс твърдеше, че работи по въпроса, а тя се тревожеше всеки път, когато заговореше сериозно за бизнес. Знаеше, че вкарва нелегално наркотици, но се занимаваше предимно с хашиш и марихуана, така че рискът не беше кой знае какъв. От друга страна, имаха нужда от приходите, а и тя обичаше от време на време да остава сама.

Не че мразеше Патрик — поне мъртвия Патрик. Ненавиждаше факта, че не е мъртъв, че е възкръснал и се е върнал, за да обърка нещата още повече. Беше се запознала с него на парти в Ню Орлиънс, през един от периодите, когато се цупеше на Ланс и си търсеше нов съпруг, за предпочитане някой с пари и добри перспективи. Беше на двайсет и седем, четири години след края на неуспешен брак, и копнееше за стабилност. Той беше на трийсет и три, все още ерген, готов да се задоми. Току-що бе започнал работа в преуспяваща фирма в Билокси, където живееше. След четири месеца безспирна страст се ожениха в Ямайка. Три седмици след медения месец Ланс се промъкна в апартамента им и прекара нощта там, докато Патрик бе в командировка.

Не можеше да загуби парите, в никакъв случай. Адвокатът й трябваше да направи нещо, да открие вратичка в закона, която да й позволи да ги задържи. Затова му плащаше. Нима застрахователната компания можеше да й вземе къщата, мебелите, колата, дрехите, банковите сметки, моторницата и всички други великолепни неща, които си бе купила. Струваше й се нечестно. Патрик бе умрял. Тя го бе погребала. Повече от четири години беше вдовица. Това би трябвало да означава нещо.