Читать «Партньори» онлайн - страница 38

Съдружниците във фирмата не бяха във възторг от изчезването й. Първоначалното им тихо недоволство прерасна в ежедневни съвещания на тема какво да правят. Беше се обадила веднъж първия ден, после втория, после замлъкна. Не бяха успели да потвърдят съществуването на тайнствения клиент, заради който уж беше заминала. Междувременно останалите й клиенти недоволстваха, търсеха я, заплашваха. Тя пропускаше срещи, съвещания, законни срокове.

Най-накрая решиха временно да отстранят Ева от фирмата и да се занимават с нея, когато се върне.

Осмар и хората му дебнеха баща й на всяка крачка, докато възрастният човек не изгуби съня си. Наблюдаваха входа на сградата, в която живееше, следяха го, когато беше с колата си или по оживените тротоари на Ипанема. Стана дума да го отвлекат и принудят да говори, но той беше много предпазлив и нито за миг не оставаше сам.

При третото си отиване до спалнята й Ланс най-накрая завари вратата отключена. Влезе тихо и седна на леглото. Носеше още един валиум и любимата й ирландска газирана вода, по четири долара бутилката. Подаде й хапчето, без да пророни и дума. Тя го взе — второто в продължение на един час, и отпи от водата.

Полицейската кола с дебеличкия фотограф си бе отишла преди час. Две ченгета останаха при него двайсетина минути, за да зададат обичайните въпроси, но не проявиха желание да предявят обвинения, защото репортерите бяха предупредени да стоят настрана, а фотографът бе влязъл в частна собственост и отгоре на всичко работеше за някакво си жалко издание от Севера. Ченгетата проявиха съчувствие, дори уважение към начина, по който Ланс се бе справил със ситуацията. Той им даде името и адреса на адвоката на Труди, в случай че променят мнението си, но заплаши, че ако го замъкнат в съда, ще предяви контраобвинения.

Труди излезе от релси, след като ченгетата си тръгнаха. Най-напред запрати възглавниците от канапето в камината и бавачката избяга ужасена с дъщеря й. Закрещя гнусотии на Ланс, защото й беше подръка. Просто й се бе събрало много — новината за Патрик, съдебният иск на застрахователната компания, запорът над имотите й, ордата лешояди пред портата и най-накрая фотографът, промъкнал се чак до басейна.

Сега се бе успокоила. Ланс също изпи един валиум и въздъхна облекчено, защото Труди вече се владееше. Искаше му се да я докосне, да я потупа по коляното и да й каже нещо мило, но тези жестове никога не й действаха в подобни ситуации. Един погрешен ход от негова страна, и тя отново щеше да се развилнее. След време щеше да се оправи, но по свое собствено разписание.

Труди се отпусна на леглото, затвори очи, сложи длан на челото си. Стаята беше тъмна, както и останалата част от къщата — щорите и завесите бяха плътно спуснати, лампите бяха угасени или намалени колкото да мъждукат. Отвън на пътя имаше най-малко сто души, които дебнеха с камери и фотоапарати, за да илюстрират с картина окаяните истории около Патрик. По местните обедни новини Труди бе видяла собствената си къща, пред която някаква едрозъба тъпанарка с топчесто лице бръщолевеше едно друго за Патрик и за бракоразводното дело, заведено тази сутрин от съпругата на Патрик.