Читать «Партньори» онлайн - страница 37

— Добре, както желаеш.

Патрик легна и се вкопчи в металните тръби от двете страни на леглото. Сестрите и Луис уловиха глезените му, а лекарят започна да обработва изгарянията от трета степен по гърдите му. Отделяше мъртвата тъкан с хирургически скалпел, после я срязваше и отстраняваше.

Още при първото докосване Патрик трепна и стисна очи.

— Какво ще кажеш за една инжекция, Патрик?

— Не — продължи да упорства той.

Лекарят продължи със скалпела.

— Заздравяват добре, Патрик. Струва ми се, че в края на краищата няма да има нужда от присаждане на кожа.

— Чудесно — отвърна Патрик и се сгърчи от болка.

Четири от изгарянията бяха достатъчно сериозни, за да се определят като трета степен — две на гърдите, едно на лявото бедро и едно на десния глезен. Протритите от въжетата китки, лакти и глезени бяха намазани с мехлеми.

Лекарят приключи за половин час и му обясни, че ще е най-добре поне засега да остане гол на леглото, без превръзки и без да се движи. Намаза раните с хладен бактерициден крем и пак му предложи обезболяваща инжекция. Патрик и този път отказа.

Лекарят и сестрите си отидоха, остана само санитарят. Той затвори вратата след тях и спусна щорите. От джоба на бялата си престилка извади фотоапарат кодак за еднократна употреба със светкавица.

— Започни оттук — каза Патрик и посочи долния край на леглото. — Искам да хванеш цялото ми тяло, включително и лицето.

Луис вдигна апарата пред очите си, напипа копчето, отстъпи назад до стената и щракна. Светкавицата блесна.

— Сега пак, оттук — каза Патрик.

Луис направи каквото му нареди. В началото не искаше да се съгласи на това приключение, защото смяташе, че трябва да попита шефа си. Докато живееше край границата с Парагвай, Патрик бе научил доста добре и испански. Разбираше почти всичко, което му казваше Луис, макар че за Луис не беше толкова лесно да го разбира.

В края на краищата се наложи езикът на парите и Луис схвана, че става дума за петстотин щатски долара срещу услугите му като фотограф. Съгласи се да купи три фотоапарата за еднократна употреба и да направи почти сто снимки, да ги даде за проявяване през нощта и да ги държи далеч от болницата, докато не му се нареди друго.

Патрик нямаше в себе си петстотин долара, но успя да убеди Луис, че е честен човек, независимо от нещата, които се говорят за него, и че ще му изпрати парите веднага щом се прибере.

Луис не беше кой знае какъв фотограф, но пък и апаратите не бяха сложни. Патрик му обясняваше откъде да направи всяка снимка. Имаше всички рани в едър план, цялото му тяло от всевъзможни ракурси. Действаха бързо, за да не ги хванат. Наближаваше време за обяд, което означаваше нова върволица бъбриви медицински сестри.

Луис излезе от болницата в обедна почивка и остави филмите в едно фотоателие.

В Рио Осмар успя да убеди една от секретарките във фирмата на Ева да приеме хиляда долара в замяна срещу всички новопоявили се вътрешни клюки. Нямаше кой знае какво. Отношенията между съдружниците бяха нормални. Документите от телефонната централа обаче показваха, че е имало две обаждания от Цюрих. Гай успя да установи от Вашингтон, че номерът е на хотел, но нищо повече — швейцарците бяха много дискретни.