Читать «Партньори» онлайн - страница 36

За по-малко от двайсет и четири часа Патрик се оказа обвиняем по дело за убийство, ответник по иск за развод, по иск за деветдесет милиона долара от страна на Арисия плюс наказателно обезщетение, по иск за трийсет милиона долара от страна на бившите му колеги от фирмата плюс наказателно обезщетение и по иск за четири милиона от страна на застрахователна компания „Монарх-Сиера“. Плюс още десет милиона като наказателни щети.

Той наблюдаваше всичко това благодарение на Си Ен Ен.

Прокурорите Т. Л. Париш и Морис Маст още веднъж застанаха мрачно пред камерите, за да обявят съвместно — макар Федералният съд да нямаше нищо общо с тази мярка, — че народът на окръг Харисън, чрез разширен състав съдебни заседатели, е реагирал бързо и е отправил към Патрик Ланиган обвинение в убийство. След това двамата отклониха въпросите, на които не можеха да отговорят, избегнаха тези, на които можеха да отговорят, и намекнаха, че ще последват нови обвинения.

Когато камерите се оттеглиха, прокурорите се срещнаха при закрити врати с негова светлост Карл Хъски — един от тримата съдии в окръг Харисън и близък приятел на Патрик преди погребението. Предполагаше се, че делата се разпределят на случаен принцип, но Хъски, както и другите съдии, се имаше със служителя в канцеларията, така че да получи или да не получи дадено дело. Хъски — поне засега — искаше да поеме делото на Патрик.

Докато ядеше сандвич сам в кухнята, Ланс мерна някаква сянка край басейна. Грабна ловната пушка, изхвръкна от къщата, заобиколи храсталаците пред верандата и съзря закръглен фотограф с три големи фотоапарата на шията, приклекнал край съблекалнята. Ланс приближи малката постройка крадешком, с готова за стрелба пушка, и застана на метър зад натрапника. Доближи оръжието към главата му, насочи цевта нагоре и натисна спусъка.

Фотографът залитна напред, падна по очи с див крясък и заразмахва безпомощно ръце над фотоапаратите си. Ланс го срита между краката, после още веднъж, след като онзи се обърна и го видя.

Ланс дръпна трите фотоапарата и ги хвърли в басейна. Застанала на верандата, Труди гледаше ужасено. Ланс й извика да се обади в полицията.

9

— Сега ще отстраня мъртвата кожа — каза лекарят и докосна леко една от раните на гърдите му с нещо остро. — Наистина смятам, че трябва да ти дам обезболяващо.

— Не, благодаря — отвърна Патрик. Седеше гол на леглото си, а около него се въртяха лекарят, две медицински сестри и санитарят Луис.

— Ще боли, Патрик — предупреди го лекарят.

— Преживял съм и по-лоши неща. Освен това къде ще ми биеш инжекцията? — попита той и вдигна лявата си ръка. Беше покрита със синини и белези от безмилостните спринцовки на бразилския лекар. Цялото му тяло бе в тъмни петна и рани. — Не искам повече дрога.