Читать «Партньори» онлайн - страница 21

Всички бяха прехвърлили четирийсетте. Хаварак бе отгледан от баща си на лодка за лов на скариди. Гордееше се с мазолите по ръцете си и жадуваше да хване Патрик за гушата и да стиска, докато прекърши врата му. Рейпли бе изпаднал в дълбока депресия и рядко излизаше от дома си, където, в кабинета си на тавана, изготвяше досиетата на делата.

Когато агент Кътър влезе в сградата на Вийо Марше в старата част на Билокси, Боуган и Витрано бяха зад бюрата си. Кътър се усмихна на момичето от рецепцията и попита дали някой от адвокатите е там. Въпросът беше оправдан. Знаеше, че съдружниците са алкохолици, които почти не се вясват на работните си места.

Момичето го отведе в малка заседателна зала и му сервира кафе. Първи дойде Витрано, който изглеждаше удивително спретнат и трезв. Боуган се появи след няколко секунди. Сложиха захар в кафето си и заговориха за времето.

През месеците след изчезването на Патрик и парите Кътър се отбиваше периодично и им съобщаваше последните данни за разследването на ФБР. Отношенията между тях бяха дружески, въпреки че срещите не бяха окуражаващи и винаги завършваха по един и същи начин — няма следа от Патрик. Кътър не бе идвал близо година.

Решиха, че това е проява на любезност — минал е през центъра заради нещо друго или просто е решил да изпие чаша кафе. Кратко рутинно посещение.

— Задържахме Патрик — каза Кътър.

Чарли Боуган стисна очи и изложи на показ всичките си зъби.

— О, боже! — възкликна той и скри лице зад дланите си. — О, боже!

Витрано килна глава назад и също зяпна. Вторачи се в тавана, неспособен да повярва.

— Къде? — успя да попита.

— В момента е в една военна база в Пуерто Рико. Беше заловен в Бразилия.

Боуган стана, отиде в ъгъла до шкафовете и гърбом към тях се опита да сдържи сълзите си.

— О, боже! — не преставаше да повтаря той.

— Сигурно ли е, че е Ланиган? — попита Витрано недоверчиво.

— Категорично.

— Разказвай още — помоли Витрано.

— Какво например?

— Как го открихте? Къде? С какво се занимаваше? Как изглежда?

— Не го намерихме ние. Предадоха ни го.

Боуган седна на масата и избърса носа си с кърпа.

— Извинете — промърмори той смутено.

— Познавате ли човек на име Джак Стефано? — попита Кътър.

Двамата кимнаха, донякъде неохотно.

— Участвате ли в малкия му консорциум?

И двамата поклатиха глави.

— Имате късмет. Стефано го е отвлякъл, измъчвал го е почти до смърт, след това ни го предаде.

— Това за измъчването ми харесва — каза Витрано. — Разкажи ни по-подробно.

— Ще го прескоча. Взехме го снощи от Парагвай и го закарахме със самолет в Пуерто Рико. Сега е в болница. След няколко дни ще го изпишат и ще го докарат.

— А парите? — успя да попита Боуган с пресипнал глас.

— Няма следа от тях, но не сме наясно какво е успял да научи Стефано.