Читать «Партньори» онлайн - страница 20
Джон Гришам
Четиримата останали съдружници волю-неволю бяха все още заедно — оковани един за друг от фалита. Имената им бяха вписани заедно в ипотеките и банковите документи още по времето, когато се носеха по гребена на вълната и бяха пред прага на сериозното богатство. Заедно бяха ответници по няколко обречени съдебни дела. Бе последвал банкрутът. След изчезването на Патрик пробваха всички възможни начини да се разделят, но без успех. Двама бяха безнадеждни алкохолици, които пиеха зад заключените врати на кабинетите си, но никога заедно. Другите двама бяха лежали в болница и едва се удържаха на границата на трезвеността.
Той бе взел парите им. Техните милиони. Пари, похарчени още преди да бъдат получени — така както само адвокатите умеят. Бяха похарчени за скъпоструващата сграда с офиси в центъра на Билокси, за нови къщи, яхти, вили на Карибските острови. Парите бяха на път към тях, одобрени, документите подписани, нарежданията подадени. Виждаха ги, усещаха мириса им, струваше им се, че могат да ги докоснат… и тогава починалият им съдружник ги отмъкна в последната секунда.
Патрик загина при катастрофа. Погребаха го на 11 февруари 1992 година. Утешиха вдовицата и оставиха презряното име на елегантната фирмена бланка. Шест седмици след това той открадна парите им, незнайно как.
Скараха се по въпроса кой е виновен. Старшият съдружник Чарлс Боуган, желязната ръка във фирмата, бе настоял сумата да се преведе на нова сметка в някой данъчен рай и след известно обсъждане всички стигнаха до извода, че ходът е разумен. Ставаше дума за деветдесет милиона долара, една трета от които щяха да останат във фирмата. В Билокси, град с население от петдесет хиляди, бе невъзможно да се укрие подобна сума. Някой в банката щеше да се разприказва. Скоро всички щяха да научат. Четиримата се заклеха да мълчат, въпреки че вече крояха планове как да демонстрират, доколкото може, новопридобитото си богатство. Говореше се дори за фирмен реактивен самолет, шестместен.
И така, Боуган пое своята част от отговорността. На четирийсет и девет той беше най-възрастен от съдружниците и за момента най-стабилен. Той беше отговорен и за назначаването на Патрик девет години по-рано. Този факт му бе причинил немалко страдания.
Дъг Витрано, специалист по съдебните спорове, бе взел съдбоносното решение да препоръча Патрик за пети съдружник. Другите трима се бяха съгласили и когато Ланиган бе добавен към името на фирмата, бе получил достъп практически до всички документи в офиса. Боуган, Рейпли, Витрано, Хаварак и Ланиган, адвокати и юридически съветници. Голямата реклама в „Жълтите страници“ обявяваше, че са „специалисти по щети на офшорни компании“. Специалисти или не, както повечето подобни фирми, те също поемаха всичко, стига хонорарите да са изгодни. Имаха много секретарки и стажанти. И големи разноски. И най-силните политически връзки по цялото крайбрежие.