Читать «Партньори» онлайн - страница 22
Джон Гришам
Витрано се вторачи в масата. Погледът му ликуваше. При изчезването си преди четири години Патрик бе откраднал деветдесет милиона долара. Беше невъзможно да е изхарчил всичко. Можеше да е купувал имения, хеликоптери, да е пилял по много жени и пак биха останали десетки милиони. Несъмнено щяха да ги намерят. Във фирмата трябваше да остане една трета.
Може би. Може би.
Боуган разтри влажните си очи и се замисли за бившата си съпруга — добродушна жена, която стана зла, щом започнаха неприятностите. След фалита се почувства опозорена, така че взе най-малкото им дете и се премести в Пенсакола, откъдето подаде заявление за развод и му отправи грозни обвинения. Боуган пиеше и вземаше кокаин. Тя знаеше това и не пропусна да нанесе удара си. Той нямаше начин да се защити убедително. В крайна сметка бе успял да се откъсне от наркотиците, но все още не му позволяваха да вижда детето.
Странно, но още обичаше бившата си жена. Може би парите щяха да привлекат вниманието й. Може би имаше надежда. Разбира се, че щяха да ги намерят.
Кътър наруши тишината.
— Стефано е загазил сериозно. По цялото тяло на Патрик има рани от изтезанията.
— Отлично — каза Витрано с усмивка.
— Очакваш от нас съчувствие? — попита Боуган.
— Както и да е, Стефано е страничен проблем. Ще го наблюдаваме, може и да ни заведе до парите.
— Няма да е трудно да се намерят — обади се Витрано. — Имаше труп. Нашето момче Патрик е пречукало някого. За това го чака смъртно наказание, ясно и категорично. Убийство заради пари. Когато го притиснат, Патрик ще пропее.
— По-добре ни го дайте на нас — каза Боуган без следа от усмивка. — Десет минути, и ще знаем всичко.
Кътър погледна часовника си.
— Трябва да вървя. Налага се да отида до Пойнт Клиър и да съобщя новината на Труди.
Боуган и Витрано изсумтяха в синхрон и се разсмяха.
— Тя не знае ли? — попита Боуган.
— Още не.
— Моля ти се, запиши срещата на видео — обади се Витрано с усмивка. — Ще ми се да видя физиономията й.
— Всъщност очаквам момента с нетърпение — кимна Кътър.
— Кучка! — изсумтя Боуган.
Кътър стана и каза:
— Съобщете на останалите съдружници, но само на тях.
Мълчете до обяд, когато даваме пресконференция. Ще ви държа в течение.
След като си тръгна, двамата мълчаха дълго. Имаше толкова много въпроси, толкова неща за обсъждане. Стаята се завъртя във вихрушка от догадки и сценарии.
Патрик бе погребан от красивата си съпруга Труди на 11 февруари 1992 година като жертва на автомобилна катастрофа, станала на безлюден второстепенен път, без свидетели. Колата бе изгоряла изцяло. Труди бе ослепителна като вдовица в черен костюм от „Армани“ и бе започнала да харчи парите още докато първите буци пръст падаха върху ковчега.
В завещанието си Патрик оставяше всичко на нея. Беше просто и ясно, презаверено наскоро. Няколко часа преди церемонията Труди и Дъг Витрано отключиха сейфа в кабинета на Патрик и описаха съдържанието му. Вътре намериха завещанието, документи за собственост на два автомобила, нотариалния акт на къщата, полица за застраховка „Живот“ на стойност половин милион долара, за която Труди знаеше, и още една, на стойност два милиона, за която не подозираше.