Читать «Партньори» онлайн - страница 19

Лекарят се обърна и го потупа по рамото. Толкова се радваше, че не се стигна до убийство.

— Готов е — каза на Гай, който беше на предната седалка. Един от бразилците запали мотора и потегли на заден ход.

Спираха на всеки кръгъл час да издигнат антената за телефонна връзка. Гай говореше със Стефано, който беше в офиса си във Вашингтон заедно с Хамилтън Джейнс и високопоставен служител от Държавния департамент. Водеха се консултации и с Пентагона.

Какво, по дяволите, става тук, искаше да попита Гай. Откъде се взеха федералните?

През първите шест часа изминаха едва сто мили. На места пътят беше направо непроходим. Връзката с Вашингтон ги бавеше допълнително. Към два следобед пътят стана по-сносен и скоро излязоха от планините.

Екстрадирането беше деликатен проблем и Хамилтън Джейнс не желаеше да се занимава с него. Задействаха се отговорни дипломатически канали. Директорът на ФБР се обади на американския посланик в Парагвай и го ангажира пряко. Бяха разменени заплахи и обещания.

Престъпник с пари и решимост би могъл да отлага екстрадирането си от Парагвай с години, ако не и вечно. Но този индивид нямаше никакви пари у себе си. Дори не знаеше в коя държава е.

Парагвайците се съгласиха, макар и неохотно, да заобиколят процедурите по екстрадирането.

В четири часа Стефано нареди на Гай да намери летището на Консепсион — малко градче на три часа с автомобил от Асунсион. Бразилецът на волана изпсува на португалски, когато му казаха да завие в обратна посока и да кара на север.

Влязоха в Консепсион по мръкнало и стигнаха на летището — малка тухлена сграда край асфалтова писта, — когато бе съвсем тъмно. Гай се обади на Стефано, който нареди да оставят Патрик в микробуса, а ключовете на таблото и да се отдалечат. Гай, лекарят и още един американец се отдалечиха, поглеждайки назад през рамо. Намериха подходящо място на стотина метра, под едно дърво, където нямаше да ги видят. Мина час.

Най-накрая кацна един „Кинг Еър“ с американска регистрация и спря пред малкия терминал. Слязоха двама пилоти и хлътнаха в сградата. След малко отидоха до микробуса, отвориха вратата, качиха се и потеглиха към самолета.

Свалиха Патрик внимателно и го качиха по стълбичката. На борда имаше военен лекар, който веднага се зае с арестанта. Пилотите върнаха микробуса на старото му място и след няколко минути самолетът излетя.

Кацнаха в Асунсион, за да заредят с гориво, и там, преди да излетят отново, Патрик се размърда. Беше твърде слаб и изтощен, за да седне. Лекарят му даде вода и бисквити.

Заредиха отново в Ла Пас и Лима. В Богота го прехвърлиха на малък „Лиър“, който летеше два пъти по-бързо. Заредиха на остров Аруба, край брега на Венецуела, после, без да спират никъде, отлетяха до американската военна база край Сан Хуан, Пуерто Рико. Закараха го във военната болница с линейка.

След почти четири и половина години Патрик отново се оказа на американска земя.

5

Юридическата фирма, в която работеше Патрик, бе поискала официално обявяване на банкрут година след погребението му. След неговата смърт името му бе надлежно изписано на бланката на фирмата — Патрик С. Ланиган 1954–1992. Беше в горния десен ъгъл, над имената на младшите адвокати. След това плъзнаха слуховете и нищо не бе в състояние да ги спре. Не след дълго всички бяха убедени, че той е откраднал парите и е изчезнал. След още три месеца никой по крайбрежието на Мексиканския залив не вярваше, че е мъртъв. Дълговете на фирмата нарастваха. Махнаха името му от бланката.