Читать «Партньори» онлайн - страница 23

Витрано прегледа набързо втората полица, купена от Патрик осем месеца преди това. Единствен получател на застраховката беше Труди. И двете полици бяха от една и съща застрахователна компания — голяма и платежоспособна.

Тя се закле, че не знае нищо по въпроса, а усмивката на лицето й убеди Витрано, че е искрено изненадана. Независимо от погребението, Труди бе приятно развълнувана от забогатяването си. След като болката й бе значително облекчена, преживя някак си раздялата без сериозен срив.

В началото застрахователната компания отказа да плати — както всички застрахователни компании, — но Витрано успя да я сплаши и да реши проблема. Месец след погребението Труди получи два милиона и половина.

Седмица по-късно тя вече караше червен ролс-ройс по улиците на Билокси и хората се настроиха против нея. После деветдесетте милиона изчезнаха и плъзнаха слуховете.

Може би пък не беше вдовица?

Патрик бе първият заподозрян и в крайна сметка единственият.

Клюките станаха злобни, така че Труди се видя принудена да качи малката си дъщеря и приятеля си Ланс — ученическата й любов — на червения ролс-ройс и да избяга в Мобайл, на един час източно от Билокси. Намери ловък адвокат, който я засипа със съвети как да запази парите. Купи красива къща в Пойнт Клиър, над залива на Мобайл, и я записа на името на Ланс.

Ланс, красавец, но неудачник, бе първият мъж, с когото бе легнала още четиринайсетгодишна. На деветнайсет той бе осъден за пласиране на хашиш и прекара в затвора три години, докато тя си живееше безгрижно в колежа — вдъхновяваше овациите на стадионите, прелъстяваше футболисти и лудееше по купони, при това успя да завърши с отличие. Омъжи се за богато момче от колежа и се разведе две години по-късно. След няколко приятни години самостоятелен живот срещна Патрик — обещаващ млад адвокат, новодошъл в района — и пак се омъжи. Връзката им бе изпълнена с много страст и малко планове.

И в колежа, и по време на двата си брака и няколкото краткотрайни опита да започне някаква кариера Труди винаги бе държала Ланс наблизо. Той беше нещо като наркотик, опора, сладострастно момче, на което просто не можеше да се насити. Още когато беше на четиринайсет, тя знаеше, че никога няма да се раздели с него.

Отвори Ланс — гол до кръста, със стегната в задължителната конска опашка коса, с голяма диамантена обеца на лявото ухо. Ухили се на Кътър презрително, както се хилеше на целия свят, и не каза нито дума.

— Труди у дома ли е? — попита Кътър.

— Да речем.

Появи се блестящата значка и презрителната усмивка изчезна.

— Агент Кътър от ФБР. С нея сме се виждали.

Ланс внасяше марихуана от Мексико с голямата бърза моторница, която му бе купила Труди. Продаваше стоката на една местна банда. Бизнесът вървеше бавно, защото ченгетата задаваха много въпроси.

— Във фитнес залата е. Какво искате? — попита Ланс и погледна над рамото на Кътър.

Кътър не му обърна внимание и тръгна по алеята към преоборудвания гараж, в който гърмеше музика. Ланс го последва.