Читать «Партньори» онлайн - страница 18

Баща й искаше да й зададе няколко въпроса, но знаеше, че няма да получи отговор.

Разговорът с прекия й шеф — съдружник във фирмата — беше доста по-труден. Версията, която му пробута, бе отрепетирана добре, но в нея имаше огромни пропуски. Късно предния ден се обадил нов клиент от Европа, препоръчан от неин състудент американец. Трябвало незабавно да замине за Хамбург. С първия полет. Клиентът бил от телекомуникациите, имал планове за големи инвестиции в Бразилия.

Шефът й беше още сънен. Каза да му се обади по-късно и да му съобщи повече подробности.

Ева позвъни на секретарката си и й обясни същото. Помоли я да отложи всичките й срещи, докато се върне.

От Куритиба отлетя за Сау Паулу, там се качи на полет на аржентинските авиолинии и кацна в Буенос Айрес. За първи път използва новия си паспорт, който Данило й бе осигурил миналата година. Държеше го в апартамента заедно с две нови кредитни карти и осем хиляди щатски долара в брой.

Сега беше Лия Пирис — на същата възраст, но с друга рождена дата. Данило не знаеше тези подробности. Нямаше как да ги научи.

Тя наистина се чувстваше като друг човек.

Имаше много възможни обяснения. Можеше да са го застреляли бандити по някой междуселски път. Това се случваше често по границата. Може би го бяха спипали сенки от миналото, може би го бяха измъчвали, убили, заровили в джунглата. Може би бе проговорил и в такъв случай несъмнено бе споменал името й. Не беше изключено тя да прекара остатъка от живота си в нелегалност. Поне я беше предупредил за това в самото начало. Може пък да не бе проговорил — тогава щеше да си остане Ева.

Или пък Данило все още беше жив, някъде. Беше я убедил, че няма да го убият. Можеха да го докарат дотам да ги моли за това, но нямаше как да си го позволят. Ако най-напред го откриеха американските власти, нещата щяха да опрат до екстрадиция. Беше избрал Латинска Америка поради пословичното й нежелание да екстрадира, когото и да било.

Ако най-напред го откриеха сенките, щяха да го бият, докато им каже къде са парите. От това той се страхуваше най-много — от физическата принуда.

На летището в Буенос Айрес тя се опита да поспи, но сънят бе невъзможен. Обади се отново у дома му в Понта Поран, после на клетъчния телефон и в апартамента в Куритиба.

От Буенос Айрес Ева се качи на самолета за Ню Йорк, там изчака три часа и излетя за Цюрих с швейцарските авиолинии.

Сложиха го на задната седалка в микробуса и го привързаха с колана, за да не се друса прекалено. Пътищата тук бяха много неравни. Беше само по гащетата. Лекарят провери дебелите марлени превръзки, общо осем. Беше намазал раните с мехлеми, бе вкарал във вените му антибиотици. Лекарят седна на седалката пред пациента си и стисна черната чантичка между коленете. Патрик бе страдал достатъчно. Сега щеше да се грижи за него.

Още ден-два почивка и обезболяващи, и Патрик щеше да се възстанови. Щяха да останат малко белези, но вероятно и те щяха да изчезнат с времето.