Читать «Партньори» онлайн - страница 17

— Искам да знам откъде ще го прибера — попита Джейнс след това.

— Изпратете самолет в Асунсион.

— В Парагвай? Какво стана с Бразилия?

— В Бразилия той има приятели.

— Все едно. — Джейнс прошепна нещо на един от хората си и той излезе. — Здрав ли е? — попита след това.

— Да — отвърна Стефано.

— Надявам се. Ако по него има и една драскотина, ще ви разкажа играта.

— Трябва да се обадя по телефона.

Джейнс успя да се усмихне. Огледа стените и каза:

— Къщата си е ваша.

— Телефоните ми подслушват ли се?

— Не.

— Можете ли да се закълнете?

— Казах „не“.

— Извинете ме.

Стефано отиде в кухнята и влезе в малкия килер, където криеше клетъчния телефон. Отиде в задния двор и застана на мократа трева под лампата. Обади се на Гай.

Писъците отвътре спряха за момент и бразилецът, който охраняваше микробуса, чу телефона. Беше закачен на арматурното табло, включен в акумулатора на колата. Антената се издигаше пет метра нагоре. Отговори на английски и отиде да доведе американеца.

Гай притича от къщата и сграбчи слушалката.

— Проговори ли? — попита Стефано.

— Малко — отвърна Гай. — Започна преди час.

— Какво научихте?

— Парите все още ги има. Не знае къде са. Управлява ги някаква жена от Рио. Адвокатка.

— Името й?

— Научихме го. В момента я търсим. Осмар има хора в Рио.

— Можете ли да измъкнете нещо повече от него?

— Не мисля. Джак, той е почти мъртвец.

— Престанете веднага. Докторът там ли е?

— Разбира се.

— Да се погрижи за него и да го посвести. Веднага го закарайте в Асунсион.

— Но защо…

— Не задавай въпроси. Няма време за това. Федералните са по петите ни. Направи каквото ти казвам и гледай да не пострада.

— Да не пострада!? Та аз го изтезавам от пет часа.

— Направи каквото ти казах. Помогнете му да се съвземе. Дрогирайте го. Тръгвайте за Асунсион. Обаждай ми се на всеки кръгъл час.

— Както кажеш.

— И намерете жената.

Повдигнаха главата на Патрик внимателно и изляха в устата му студена вода. Срязаха въжетата на глезените и китките му, махнаха лепенките и електродите много внимателно. Той се тресеше и гънеше, стенеше и охкаше. Вляха доза морфин в надупчената му вена, после добавиха успокоително. Той отново се унесе.

Призори Осмар беше на летището в Понта Поран, очаквайки полет за Рио, където се надяваше да стигне до края на деня. Беше се обадил на хората си там и ги бе вдигнал от сън с обещания за големи пари. Вече трябваше да слухтят по улиците.

Най-напред Ева се обади на баща си, още в ранно утро — по това време той винаги седеше блажено на малката си тераса с вестник и чаша кафе. Живееше в малък апартамент в Ипанема, на три пресечки от брега, недалеч от обичаната си дъщеря. Сградата, строена преди повече от трийсет години, бе в един от най-луксозните и най-стари квартали на Рио. Живееше сам.

По гласа й позна, че нещо не е наред. Тя го увери, че няма защо да се безпокои, че всички е нормално. Каза му, че един клиент от Европа се е обадил неочаквано и че ще има нужда от нея през следващите две седмици. Тя ще му звъни всеки ден. Обясни му, че този клиент е малко мнителен и предпазлив, така че можел да изпрати свои представители да проверят миналото й. Да не се тревожи от това. В международната търговия това е нормално.