Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 86

— Когато тя се обади, побеснях — призна Сали и обърна глава да докосне с устни потното му рамо.

Почувства тръпката, която премина през тялото му и го прегърна по-силно.

— Просто ревнуваш — обяви Рай и в тона му се усети самодоволство. Тя пое ядосано дъх и се опита да се отскубне от него, ала се озова отново притисната към него и отново във водовъртежа на обладанието.

Вторият инцидент бе нейна грешка. Една сутрин реши да отиде на пазар, за пръв път, откак той я бе пренесъл при себе си. Трябваха й някои дреболии и прекара сутринта приятно, после реши да се отбие да види старите си приятели в списанието, може би да обядва с Рай, ако не бе зает.

Първо надзърна в голямата стая, където бе работила, и я посрещнаха шумно и весело. Бром бе в командировка и за момент Сали изпита завист, после възторженото посрещане на останалите я накара да забрави, че вече не бе волна птичка. След няколко минути се извини и отиде за малко при Грег. Не бе сигурна, че изобщо някога ще му прости напълно, задето мина на страната на Рай, въпреки че сега живееше със съпруга си в относителна хармония, ала Грег бе стар приятел и бе отдаден на работата си. Тя не искаше между тях да остава студенина.

След малко неловките си поздрави двамата с Грег бързо възстановиха непринудеността в общуването си. Разделиха се с шеговитата забележка, че съпруг на пълен работен ден трябва да й се отразява добре, защото изглеждаше задоволена.

Като крава, помисли си развеселено Сали, докато вървеше към кабинета на Рай. Все още се усмихваше, когато излезе от асансьора и буквално се сблъска с Крис.

— Ти си се върнала! — възкликна той и я огледа. — Цъфтиш, миличка!

Очите й се разшириха от смущение. Изведнъж се сети, че не бе казала на Крис, че още е в града. Грег, разбира се, знаеше, ала Грег не говореше за личните дела на другите.

— Така и не заминах — призна тя със съжаление и се усмихна в тъмните му очи. — Рай ме хвана.

Той вдигна вежди.

— Нямаш вид като да чезнеш. Може би положението не е толкова лошо, колкото си го представяше?

— Може би — засмя се Сали. — Грег току-що ми каза, че изглеждам „задоволена“! Не мога да реша дали да се обидя, или не.

— Наистина ли си щастлива, сладурче? — попита Крис тихо. Цялата му шеговитост бе изчезнала.