Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 87

— Щастлива съм по един реалистичен начин — отговори тя замислено. — Вече не очаквам рай и няма да бъда разбита, когато това, което имам, свърши.

— Толкова ли си сигурна, че ще свърши?

— Не знам. Просто живеем ден за ден. Засега ни е добре, но кой може да каже дали винаги ще е така? А ти? Вие с Ейми… — Сали замълча, погледна спокойните му кафяви очи и разбра, че той бе сам.

— Не се получи. — Крис сви рамене, хвана я за ръката и я заведе до прозореца в дъното на коридора, далеч от вратите на асансьора. — Тя сега е омъжена за онзи мъж и дори не иска да говори с мен по телефона.

— Съжалявам — промълви Сали. — Омъжила се е толкова скоро. Мислех, че щеше да е през есента.

— Бременна е — обясни той и за момент лицето му се сви от вътрешна болка, после пое дълбоко въздух и я погледна, сякаш надсмивайки се над самия себе си. — Мисля, че детето е от мен. Е, може и да е от другия, не знам, ала знам, че би могло и да е мое. Дори не съм сигурен дали самата Ейми знае. Не ме интересува. Бих се оженил за нея на минутата, ако ме иска, но тя казва, че съм прекалено „нестабилен“, за да бъда добър баща.

— Би се оженил за нея, както знаеш, че е спала с друг мъж, докато е ходила с теб? — попита Сали потресена. Това бе любов, любов, която приемаше всичко.

— Не знам какво е правила, ала за мен няма значение. Обичам я и бих я приел по всякакъв начин. Ако сега ми се обади, отивам при нея и по дяволите съпруга й. — Каза го спокойно и безизразно, после поклати глава. — Недей да гледаш толкова разтревожено — посъветва я Крис и й се усмихна. — Добре съм, сладурче, не съм се съсипал.

— Но ти не си ми безразличен — възрази тя слабо.

— Ти също не си ми безразлична — засмя се той и изведнъж я грабна и я завъртя. — Да знаеш колко ми липсваше. — Кафявите му очи светнаха дяволито. — На никой друг не вярвам да ми дава съвети за любовния ми живот…

— Махни си мръсните ръце от жена ми…

Думите, произнесени съвсем безизразно, се стовариха като камъни и Сали се отскубна от Крис, извъртя се и видя Рай, застанал точно пред вратата на кабинета си. Тя машинално погледна към ръцете му. Не бяха стиснати в юмруци, ала бяха леко свити и напрегнати. Тези ръце биха могли да ударят без предупреждение, а видът му бе смъртоносен. Сали направи крачка напред и уж случайно застана между Рай и Крис, но Рай се измести встрани и пътят му към Крис отново бе чист. В този момент Аманда излезе от кабинета и, като видя останалото без капка кръв лице на Рай, спря насред крачка.

Крис не изглеждаше разтревожен. Остана си спокоен, а устните му се извиха в кисела усмивка.

— Спокойно — провлачи той шеговито. — Не съм подгонил жена ти. Имам си достатъчно мои ядове с жени, та да си навличам и чужди.

Сали вече бе стигнала до Рай. Сложи ръка на рамото му и усети напрегнатите му мускули.

— Вярно е — каза, усмихната широко в желанието си да скрие страха, от който сърцето й бумтеше. — Крис е лудо влюбен в жена, която иска да го накара да си седне вкъщи и да престане да тича по чужди страни, и той иска да ми разкаже за това. Да ти звучи познато?