Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 88

— Добре — произнесе Рай, почти без да движи устни. Лицето му бе още замръзнало и побеляло от гняв, ала той изръмжа на Аманда: — Отивай да обядваш. Всичко е наред.

След като Аманда и Крис си тръгнаха, тя и Рай останаха в коридора, като се гледаха мълчаливо. Постепенно той се отпусна и каза уморено:

— Да се махнем от този коридор. В кабинета ще бъдем сами.

Сали кимна и влезе преди него в кабинета. Още щом вратата се затвори зад тях, Рай я грабна в ръцете си и я стисна толкова силно, че ребрата й болезнено изпукаха.

— Никога не съм излизала с него — успя да каже тя, задъхана.

— Вярвам ти — прошепна той накъсано и устните му докоснаха върха на главата й, бузата й, ъгълчето на окото й. — Просто не можах да понеса да те гледам в ръцете му, Ти си моя и не искам никой друг мъж да те докосва.

Сали с разтуптяно сърце вдигна ръце около врата му и се притисна към него. Свят й се зави от надежда. Яростната му реакция не можеше да бъде просто чувство за собственост. Трябваше да има и някакви чувства, след като трепереше така, а ръцете му така я докосваха, че почти я наказваха. Но не можеше да е сигурна, затова не изрече най-успокоителните думи, които пареха езика й: „Обичам те“. Още не можеше да ги изрече, ала можеше да се надява.

— Хей, аз минах да видя дали не искаш да обядваш с мен — каза накрая весело, като вдигна глава от рамото му.

— Това не е каквото искам — изръмжа Рай и очите му се насочиха красноречиво към дивана. — Но ще се задоволя с обеда.

— Май предизвикахме скандал — пошегува се тя, докато вървеше до него към асансьора. — Още преди да е свършил денят, цялата сграда ще говори само за това.

Той сви нехайно рамене.

— Не ме интересува. Нека това да е предупреждение към всичките ти други приятелчета, на които може да им се прииска да те прегръщат. Никога не оставам длъжен, аз съм териториално животно и не позволявам никой да посяга на територията ми.

Изведнъж Сали почувства как в сърцето й се забива ледената стрела на болката. Това ли бе всичко тя за него, част от територията му? Слава Богу, че преди малко си бе премълчала, вместо да се раздрънка за чувствата си! Бе глупачка да търси някакви по-дълбоки чувства от него. Рай изобщо нямаше чувства и Сали вече го знаеше. Той наистина не оставаше длъжен, инстинктите му бяха бързи и примитивни. Просто се грижеше за задоволяване на нуждите си и не губеше време за нещо толкова глупаво като любов.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Чувството, че бе постигнала нещо, което изпита, докато гледаше последната страница от ръкописа си, надминаваше всичко, което бе изпитвала като журналист. Книгата бе завършена! Тя вече не бе плод на въображението й, а съществуваше и имаше своя идентичност! Сали знаеше, че й предстои още много работа — четене, коригиране, пренаписване, ала сега книгата бе завършена. Ръката й сама посегна към телефона. Искаше да се обади на Рай и да сподели този момент с него. Но й се зави свят и тя падна безсилно на фотьойла.

Замайването бе само моментно, ала когато премина, Сали остана където си беше. Импулсивното желание да позвъни на Рай бе избледняло. Това бе четвъртият пристъп тази седмица… Разбира се. Защо не се бе сетила? А може би през цялото време бе знаела, само дето досега не бе позволявала на тази мисъл да излезе на повърхността. Книгата изискваше цялото й внимание, цялата й енергия, и Сали се бе хвърлила да я довърши. И в момента, в който я бе довършила, подсъзнанието й бе дало знак, че знае за бременността.