Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 84

Сали сама сервираше вечерята и докато ядяха, Рай й разказваше как вървят нещата в списанието, какво се бе случило през деня, задаваше й въпроси за книгата й. Тя установи, че се чувства забележително добре с него, макар отношенията им така и да не бяха стигнали до истинско приятелство. Чувстваше, че и двамата задържат по нещо от себе си, ала може би това трябваше да се очаква, когато двама души с такава силна воля се опитваха да живеят заедно. Винаги витаеше мисълта, че най-важни са добрите обноски, иначе крехкият им брак можеше непоправимо да се пропука.

Дните прераснаха в седмици и докато купчината страници в кабинета растеше, Сали свикна да цени съветите и опита на Рай. Нейният собствен стил на писане бе прям и непосредствен, ала Рай имаше дарбата да стига до същността на идеята. Стана им навик след вечеря той да чете какво бе написала през деня и да дава мнението си. Ако нещо не му харесваше, казваше, но винаги ясно й показваше, че според него като цяло работата й бе добра. Понякога тя изхвърляше цели глави и започваше отначало, всичко заради критиката му, ала друг път упорито държеше на собствените си думи, защото чувстваше, че те по-добре изразяват онова, което иска да каже.

Изглежда най-добре работеше вечер, когато Рай седеше в кабинета с нея, четеше статии и документи, които бе донесъл вкъщи, или правеше предварителни проучвания за документалния филм, който трябваше да започне след три месеца: Той й се струваше доволен, бяха изчезнали всички следи от безпокойство, които помнеше, сякаш наистина бе погребал нуждата си от приключения. По някакъв странен начин и Сали бе доволна — духовното стимулиране, което получаваше от създаването на книгата, бе повече от достатъчно, за да ангажира въображението й. Работеха заедно в хармония и в относително мълчание, нарушавано само от звъна на телефона, когато Грег се обаждаше, и от коментарите, които някой път си разменяха.

После, когато станеше късно, тя покриваше пишещата машина, оставяше Рай да работи и се приготвяше за лягане. Понякога той работеше час или повече, след като си бе легнала, понякога влизаше веднага след нея в банята, но винаги, винаги лягаше с нея, вземаше я в прегръдките си и сдържаната любезност на обноските им избухваше в ненаситна, почти яростна страст. Бе мислила, че желанието му ще избледнее, когато свикне отново да я има около себе си, ала то си оставаше ненаситно. Понякога, докато работеха заедно, Сали се вглеждаше в съсредоточеното му лице, очарована как Рай можеше да изглежда толкова спокоен сега, а да става диво чувствен, когато обвие ръце около него и го целуне. Тази мисъл се въртеше в главата й, докато започнеше да изгаря от желание да направи точно така, да види дали може да откъсне мислите му от работата, ала през годините бе развила в себе си дълбоко уважение към работата на другите и не го безпокоеше.