Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 85

Само два инцидента нарушиха видимата хармония на тези първи няколко седмици. Първият се случи една вечер, докато тя прибираше чиниите от вечерята и ги слагаше в съдомиялната машина. Той вече бе в кабинета и четеше това, което бе написала през деня, така че когато телефонът иззвъня, Сали вдигна слушалката на деривата в кухнята.

— Рай там ли е? Мога ли да говоря с него, моля? — попита студен женски глас и тя веднага го позна.

— Разбира се, Корал, ще го извикам на телефона — отговори Сали, остави слушалката върху шкафа и отиде в кабинета.

Когато влезе, Рай вдигна глава.

— Кой беше това? — попита разсеяно, докато гледаше листите в ръката си.

— Корал. Иска да говори с теб — отвърна тя с изненадващо спокоен глас и се върна в кухнята да си довърши работата. Изкушението да слуша по деривата я накара да спре за секунда, но само за секунда и накрая затвори.

Опитваше се да се убеди, че това, което я ядеше отвътре, бе само ревност. Корал бе достатъчно безскрупулна да се обади вкъщи, ако иска да види Рай. Дали още се срещаха? Той никога не споменаваше къде обядва, нито с кого, и обикновено веднъж седмично вечер се прибираше късно. Погълната от работата по книгата си, Сали не бе обръщала внимание и не се бе замисляла за това, а и знаеше, че понякога сроковете налагаха да се работи до късно.

Ала Корал бе толкова красива, че спираше дъха! Как можеше един мъж да не се чувства поласкан, че такава прекрасна жена очевидно го боготвори?

Сали знаеше, че не може да понесе, ако Рай още се срещаше с нея. За момент си бе внушила, че няма значение дали той има други жени, защото го бе преживяла, но сега знаеше, че не бе била права. Тя го обичаше и всичките й защити бяха сринати. Рай бе спечелил пълна победа, стига да го знаеше, а Сали по някакъв начин се бе сдържала да си признае, че го обича. Той никога не споменаваше за любов, така че тя също.

Когато не се върна в кабинета, Рай тръгна да я търси и я намери в кухнята, вплела ръце.

— Не идваш ли… — започна той и спря насред дума, като видя напрегнатото й лице.

— Не мога да те спра да не се срещаш с нея — заяви рязко Сали. Очите й бяха потъмнели от болка и гняв. — Ала да не си посмял да й позволяваш да ти се обажда тук! Няма да го допусна!

Лицето му помръкна и Рай стисна ядосано зъби. Сякаш седмиците любезност никога не ги бе имало. При първия знак за враждебност и двамата изпуснаха нервите си, като диви коне, прекалено дълго държани затворени.

— Защо първо не разбереш какво е станало, преди да започваш с глупавите си обвинения? — изръмжа той и се намръщи. — Трябваше да слушаш по деривата, ако толкова те интересува какво правя. В случая Корал ме покани утре да обядваме заедно, а аз отказах.

— Не се лишавай заради мен! — изфуча тя.

Устните му трепнаха в някакво подобие на усмивка.

— Колкото и да е странно, точно това правех — процеди през зъби. — Но сега с твое позволение ще ти покажа точно от какво наистина се лишавах. — Сали се дръпна и се опита да отбегне ръцете му, които бързо се протегнаха да я хванат, ала бе прекалено късно. Рай я грабна и я понесе бързо към спалнята. Тя бясно се дърпаше и риташе, но той бе много по-едър и силен. Пусна я на леглото и легна с нея, улови устните й със своите и започна да я целува с такава сърдита настойчивост, че съпротивата й изведнъж се превърна в покорство. Правеха любов диво, сдържаната им ярост избухна в силата на страстта им. После, когато я държеше притисната към себе си и галеше голото й тяло, той прошепна в косите й: — Не се виждам с Корал. Нито с която и да било друга жена. Начинът, по който правя любов с теб през нощта, би трябвало да те увери в това.