Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 80

— Сали! — Тя подскочи от мрачния дрезгаво-кадифен глас, който прозвуча в ухото й, и удари слушалката във вече болезненото си слепоочие. — Къде си, мила?

Сали преглътна и отвърна грубо:

— Искам си книгата, Рай!

— Питах къде си.

— Книгата… — подзе тя отново.

— Забрави за проклетата книга! — изръмжа той и нервите й не издържаха. Сали се задави, докато се мъчеше да преглътне риданието, което се изтръгна от гърдите й, ала след него дойде друго и изведнъж тя се разплака безнадеждно, вкопчена в слушалката като в спасителен пояс.

— Ти… Ти ми я открадна! — обвини го, хлипайки. Думите й бяха почти неразбираеми. — Знаеше, че е единственото, което не бих зарязала, и ми я открадна. Мразя те, чуваш ли? Мразя те! Никога вече не искам да те виждам…

— Не плачи — прекъсна я Рай грубо. — Бебчо, моля те, не плачи. Кажи ми къде си и аз ще дойда колкото мога по-бързо. Ще си получиш книгата, обещавам ти.

— Да бе, вярвам ти. — Сали изтри мокрите си бузи с опакото на ръката си.

Той въздъхна нетърпеливо:

— Виж, ако си искаш книгата, ще трябва да се срещнеш с мен. И тъй като изглежда това е единственото, с което те държа, ще го използвам. Да се видим за обед…

— Не! — прекъсна го тя, като погледна измачканите си панталони. — Аз… Не съм облечена като за обед.

— Тогава ще обядваме в моя апартамент — реши веднага Рай. — Ще се обадя на икономката и ще й поръчам да сготви, така че ела там в дванайсет и половина. Ще можем да поговорим насаме.

— Не знам къде живееш — призна Сали, приела неизбежното. Знаеше, че е грешка да се среща отново с него. Би трябвало просто да остави ръкописа и да забрави за него, да се опита да започне отново, но не можеше. Какъвто и да бе рискът, не можеше да си тръгне без него.

Той й даде адреса и й обясни как да стигне, и точно преди да затвори, попита нежно:

— Добре ли си?

— Много съм добре — отвърна тя тъжно и затвори.

Стана да се среши и отново се вгледа с ужас в отражението си в огледалото. Беше бледа, със зачервени очи и изпомачкани дрехи. Не можеше да допусне Рай да я види в такъв вид! А в чантата си най-много да имаше едно червило.

Ала имаше пари, а на партерния етаж на хотела имаше магазини. Взе асансьора и набързо си купи красива бяла лятна рокля с нежен цветен мотив и бели сандали с високи токчета. От друг магазин купи грим и червило, после се втурна обратно към стаята си. Старателно се гримира и прикри пораженията от сълзите и тревогите, после облече тънката памучна рокля и разреса косата си. Нямаше време да прави нищо с нея, така че просто я остави да пада по гърба.

Взе такси до апартамента на Рай, защото бе прекалено нервна, за да понесе обедната блъсканица по автобусите. Когато стигна до сградата, погледна към часовника си и видя, че е закъсняла с няколко минути. Плати на шофьора и изтича до асансьора.

Още щом натисна звънеца, Рай отвори вратата с безизразно лице.

— Извинявай, че закъснях — започна Сали и се впусна в приказки, за да прикрие нервността си.

— Няма значение — прекъсна я той й се отмести да й направи път. Бе свалил сакото и вратовръзката си, а ризата му бе разкопчана до средата и разкриваше къдравите косъмчета по гърдите му. Очите й се приковаха към силното му мъжествено тяло и тя несъзнателно облиза устни. Дори само видът му я правеше слаба.