Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 81

Очите му потъмняха.

— Изкусителна вещица! — измърмори Рай и вдигна ръце към ризата си. Разкопча оставащите копчета, измъкна ризата от панталона, свали я и я хвърли на пода. Слънчевата светлина, струяща през широкия прозорец, се отразяваше от гърдите и раменете му, където от дребните капчици пот кожата му бе блестяща и очертаваше всичките му мускули.

Сали отстъпи назад. Искаше да избяга от желанието да докосне топлата му кожа и да усети стоманените мускули отдолу, но направи грешката да вдигне очи към неговите. Алчното неподправено желание, което видя там, я накара да замръзне насред крачка.

— Искам те — прошепна той и тръгна към нея. — Веднага.

— Не съм дошла за това — възрази тя слабо и напразно се опита да се изплъзне от него. Дългите му ръце я обхванаха и я привлякоха към полуголото му тяло, и Сали се разтрепери от еротичната власт, която имаше Рай над нея. Ароматът на кожата му, топлината, излъчващата се от него сила я упояваха и тя забрави, че искаше да го отблъсне.

Той атакува с устни и покори нейните с целувки, които искаха и поглъщаха, изпиваха всичката й сила, така че Сали не можеше да се съпротивлява, когато треперещите му ръце се плъзнаха по извивките на тялото й. Вдигна ръце, обви ги около врата му и отвърна на целувката. Огнената й реакция бързо излезе от контрол и разпали още по-силно огъня и в него.

Когато Рай вдигна глава, за да си поеме въздух, тя се опря тъжно на него и полуусмивката, която се появи на устните му, преди бързо да я потисне, показваше, че той осъзнава тържеството си и нейната капитулация. Бавно, сякаш не искаше да я стресне, разкопча роклята й и я пусна да се свлече в краката й. Сали само го гледаше мълчаливо и големите й очи бяха станали почти черни от страст. Не можеше да се съпротивлява, не можеше да прави никакви планове. Всичко, което можеше да прави, бе да чувства, да чувства и да отговаря. Обичаше го и беше безпомощна пред неговата любов.

Ала поне страстта й бе споделена. Когато я вдигна нежно на ръце и я понесе към спалнята, тя като през мъгла усещаше, че и Рай трепери. Остави я на леглото, легна до нея и задърпа нетърпеливо остатъците от дрехи, които разделяха плът от плът. Не можеше да скрие желанието си от нея, точно както Сали нямаше защита срещу него. Шепнеше й несвързани думи, от които тя се разтрепери и се вкопчи в него, задавена от приливната вълна на усещанията.

Когато светът отново си дойде на мястото, Сали лежеше в прегръдките му, а той бавно галеше косите й, гърба й, раменете й.

— Нямах такова намерение — прошепна Рай в шията й. — Смятах първо да поговорим, да обядваме заедно и да се опитаме да се държим като цивилизовани хора, но в момента, в който те видях, вече нищо нямаше значение, освен да правя любов с теб.

— Това и без друго е всичко, което някога си искал от мен — отговори тя с неподправена горчивина.