Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 79

Сърцето на Сали изстина.

— Съпруг? — повтори тя беззвучно.

— Той е първата знаменитост, която съм виждала — продължаваше да бъбри госпожа Лендис. — Обаче е толкова любезен, каза, че е уредил до края на седмицата да изнесат мебелите ти на склад, за да мога отново да дам апартамента. Помислих си, че е много мило от негова страна да уреди всичко, докато ти си на работа.

Сали вече се бе овладяла и успя да се усмихне на госпожа Лендис.

— Наистина много мило — съгласи се тя и стисна ръце в юмруци. — Рай мисли за всичко.

Но той още не бе победил!

ДЕВЕТА ГЛАВА

Бе толкова ядосана, че трепереше от безсилен гняв и не можеше да реши какво да прави. Качи се на автобуса, без да знае накъде отива. Толкова й се искаше да извие врата на Рай! Той буквално бе откраднал дрехите й, всичките й лични вещи, което само по себе си бе достатъчно лошо, ала ако се налагаше, тя би могла да преживее и без всичко това. Единственото, което не би могла да остави зад гърба си, бе ръкописът, а не можеше да измисли как да си го върне. Дори не знаеше къде живее Рай, а и телефонният му номер го нямаше в указателя.

Но трябваше да намери къде да прекара нощта, затова най-после слезе от автобуса и тръгна по пълните с хора тротоари под палещото следобедно слънце, докато се умори и реши да избере първия попаднал й хотел. Взе си стая и дълго седя като замаяна, неспособна да измисли какво да предприеме. Мислите й се мятаха, чудеше се как да намери начин да си вземе ръкописа, без да трябва отново да вижда Рай.

Кражбата на книгата й сякаш я бе парализирала, бе й отнела способността да действа. Сали отчаяно помисли дали да не я започне отначало, ала знаеше, че няма да е същото. Не можеше да си спомни всички подробности и точните фрази. Поплака малко от гняв и отчаяние и когато най-после реши да се обади на Рай в службата, осъзна, че бе чакала прекалено дълго — бе късно и вече всички трябва да си бяха отишли.

Значи нямаше какво да прави, освен да чака. Взе си един душ, легна на леглото и пусна телевизора. Гледа, докато се унесе, без да го спира, и рано сутринта се събуди от пращенето.

Умираше от глад, защото не само не си бе изяла обеда, а не бе и вечеряла, и празният й стомах бе капката, която преля. Сви се на топка като дете и заплака безутешно. Как си позволяваше той!

Но Рай би си позволил всичко, както знаеше от собствен опит. Отново заспа и когато този път се събуди, имаше пулсиращо главоболие и бе почти десет часът. Взе си още един душ и се облече, после пое няколко пъти дълбоко въздух и седна до телефона. Нямаше изход, трябваше да говори с него.

Смелостта я напусна, затова се обади на централата и поиска да я свържат с господин Бейнс. Разбира се, отговори Аманда и Сали успя спокойно да й каже добро утро и да попита дали може да говори с Рай.

— Разбира се, той каза веднага да те свържа — отговори весело Аманда и докато чакаше, Сали имаше чувството, че нервите й ще се скъсат от напрежение.