Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 82

Той я изгледа мрачно.

— Така ли мислиш? Това е едно от нещата, за които исках да говорим, ала първо да видим какво става с обеда.

— Не е ли изстинал? — попита Сали, отметна назад косите си и седна.

— Пържоли и салата. Салатата е в хладилника, а пържолите са готови за печене. И освободих госпожа Хърман до края на деня, така че никой няма да ни смущава.

— Всичко си планирал, а? — отбеляза тя без особен интерес и започна да се облича, а Рай се изправи и се загледа в мудните й движения.

— Какво има? — попита рязко, приближи се и повдигна брадичката й, за да види по-добре пребледнялото й лице. — Да не си болна?

Наистина се чувстваше болна, всичко я болеше и бе потисната след шеметната страст на неговите ласки. Но знаеше, че единствените й заболявания бяха неспособността да се справи с Рай и фактът, че не бе яла повече от двадесет и четири часа.

— Съвсем съм добре — успокои го. — Предполагам, че съм просто гладна. Не съм яла от вчера сутринта.

— Страхотно — почти изръмжа той. — Трябва да поотслабнеш още малко. Сигурно тежиш поне четиридесет и пет килограма. Имаш нужда от някой, който да те гледа дали ядеш, малко глупаче!

Вероятно имаше предвид себе си, ала Сали не започна да спори с него. Мълчаливо се дооблече и го изчака и той да се облече, после го последва в спретнато подредената кухня. Рай не й позволи да прави нищо и я накара да седне на един стол, докато той опече пържолите и сложи чиниите на масата в малката трапезария.

После отвори бутилка червено калифорнийско вино, което да пият с яденето, и няколко минути се храниха, без да говорят. Сетне тя попита, без да вдига очи от салатата си:

— Къде е ръкописа ми?

— В кабинета — отговори Рай. — Имаш усет към думите. Приятно е за четене.

Сали рязко вдигна глава.

— Не си имал право да го четеш!

— Така ли? — попита той сухо. — Мисля, че имам пълното право да чета това, което си писала през всичките тези дни, когато би трябвало да работиш за моето списание. Ти всяка седмица получаваше чек, без да напишеш и една дума от статиите, които ти бяха възложени. Ако не ме устройваше да си седиш кротко на бюрото, още преди няколко седмици да съм те уволнил.

— Ще ти върна всяка стотинка, която съм получила, откак ти купи списанието — избухна тя. — Въпреки това нямаш правото да го четеш!

— Престани да съскаш и да драскаш като котка — посъветва я Рай развеселено. — Наистина го прочетох, така че вече нищо не можеш да направиш. Вместо това помисли конструктивно. Имаш един ръкопис с големи възможности, но и с някои неща за дооглаждане, и върху него трябва още доста да се поработи. Трябва ти място, където да работиш върху него, без да те безпокоят, и определено не ти трябва да се тревожиш за плащането на наема или купуването на храна.

— Защо не? Хиляди писатели се тревожат за такива неща.

— Ала на теб никога досега не ти се е налагало — възрази той. — През целия си живот си имала финансова сигурност и си свикнала с това. Сега вече няма да получаваш заплата, защото от вчера не си на работа, и това ще те притеснява, когато спестяванията ти започнат да се топят. Отнема доста време да се напише една книга и да се изкара на пазара. Дотогава ще си свършила парите.