Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 77

Крис изруга — нещо, което рядко правеше, и посрещна изненадания й поглед със златисти отблясъци на гняв в тъмните си очи.

— Как може да постъпва така с теб?

Сали успя да свие небрежно рамене:

— Казва, че се страхува да не ме убият. Че не може да понесе мисълта аз да съм насред някоя революция. — Но колко пъти самият Рай я бе оставял, за да прави точно това, бе я оставял болна от тревоги?

— Е, това вече го разбирам — усмихна се накриво Крис. — Признавам, че и самият аз понякога съм се тревожил за хубавото ти телце, дето дори не съм женен за теб.

— Ала ти не искаш да напуснеш работата си заради Ейми — напомни му тя. — И аз не бих напуснала заради Рай… Ако имах някакъв избор. Той ме убива, Крис. Връзва ме и ме мачка.

— Ти го обичаш.

— Опитвам се да не го обичам. Просто досега нямам голям успех. — Тя поклати глава. — Остави ме мен. Какво става с Ейми, още ли е същото положението?

Той наклони глава на една страна.

— Още я обичам. Още искам да се омъжа за нея. Но тя още не иска да се омъжи за мен, освен ако не напусна журналистиката, а от мисълта да се задушавам на някоя работа с твърдо работно време ме избива студена пот.

— Би ли могъл да се откажеш? Грег се отказа заради децата си.

— Ала не се отказа заради жена си — възрази Крис. — Трябваше да я изгуби, преди да напусне професията си. Ако беше жива, той вероятно още щеше да обикаля света.

Беше вярно и Сали въздъхна и отклони поглед. Изискванията на децата бяха толкова по-големи от изискванията на възрастните, защото децата виждаха нещата само от своя гледна точка и не разбираха, че нуждите на възрастните могат да са важни сами по себе си. Те не изпитваха никакви угризения, когато искаха нещо, когато настояваха за тях да се грижат, докато възрастните по някакви причини се въздържаха, не смееха да настояват толкова, знаейки, че никой не им дължи нищо и затова не могат нищо да искат. Ето, тя бе поискала, бе настоявала Рай да си смени работата и да остане при нея, и това не й бе донесло абсолютно нищо. Не можеше да предложи на Крис никаква надежда, никакво решение, защото не ги намираше и за себе си. Каквото и да правеха, пак щяха да са нещастни.

— Ще замина — каза на глас и изведнъж го погледна ужасено. Не бе имала намерение да разкрива плановете си.

Той улови погледа й и махна с ръка.

— Забрави. От мен няма да излезе. Но и аз си го бях помислил. Ти имаш куража да направиш каквото трябва, колкото и да боли. Намаляваш загубите. Иска ми се и аз да можех.

— Когато си готов, ще можеш. Не забравяй, аз имах седем години да свикна без него. — Сали се усмихна леко. — Дори бях си внушила, че между нас всичко е свършило. На Рай не му отне много време да направи тази приказка на пух и прах.

Крис я погледна, сякаш всъщност не я виждаше. Бе наранен, също като нея. Нищо не може така да разтърси самочувствието на човек, както някой, когото обича, да му каже: „Ти трябва да се промениш“ — тази коварна малка фраза, която всъщност означава „Аз не те обичам такъв, какъвто си. Не си достатъчно добър.“ Има и по-дълбоки обиди, по-жестоки рани, ала все пак тази рана боли особено жестоко. Сали сега знаеше добре това и се закле, че никога вече няма да иска от някой да се променя. Бе ли Рай наранен от настояванията й да се промени? Опита се да си го представи объркан и наранен и не успя. Той имаше железен характер, който никога не позволяваше никаква уязвимост. Бе се отърсил от лепкавите й ръце като от паяжини и бе продължил по пътя си.