Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 76

Линда Хауърд

Тя очакваше всеки момент да я извикат в кабинета на Рай и не можеше да реши дали иска да го види, или не. Би изпитала изключително облекчение, ако можеше да даде воля на гнева си, но знаеше, че Рай щеше да се възползва от това и щеше да я предизвика да разкрие всичките си планове. Най-доброто, което можеше да направи, бе да си довърши репортажа и да замине. Знаеше си слабостите и две от най-лошите бяха избухливостта й и Рай. Най-разумното нещо бе да не позволява на никоя от тях да вземе надмощие над нея.

Опита се, ала рядко й се бе случвало да й е по-трудно да се съсредоточи. Мислите й се мятаха от събирането на багажа, стъпките, които трябваше да направи, за да освободи апартамента, къде можеше да отиде, а насред всичко това изплуваше образът на Рай, гол, с гладни очи, как протяга ръце към нея, и тялото й си спомняше докосването му и потреперваше в отговор. Болезнено копнееше за него. Защо снощи не бе влязъл с нея в апартамента й? Разбира се, и двамата бяха изморени, изтощени и раздразнителни, но… Каква глупачка беше! Последното, което й трябваше, бе още от пристрастяващите му ласки! И така щеше да й е достатъчно трудно да ги надмогне, да забрави отново дивата сладост, която я поглъщаше.

Сутринта се изниза и Сали реши да работи през обедната почивка, но плановете й бяха провалени от Крис, който спря до бюрото й, вдигна мълчаливо табелката с името й, прочете го и го остави обратно без коментар.

— Можеш ли да се измъкнеш за малко? — попита тихо, ала и така Сали усети тона му. Може би понеже самата тя бе толкова нещастна, бе станала чувствителна към страданията на другите.

— И без това е време за обед — отговори без колебание, изключи пишещата си машина и я покри. — Къде искаш да отидем?

— Той ще има ли нещо против? — попита Крис и Сали веднага разбра за кого говори.

— Не — излъга и му се усмихна. — А и аз не му искам разрешение.

Излязоха от сградата и започнаха да си проправят път през бързащата, блъскаща се тълпа, която изпълваше тротоарите по обед. Крис вдигна глава с присвити очи към горещото слънчево кълбо и попита:

— Наистина ли си женена за него? Не е лесно човек да се ожени толкова бързо, освен ако не прескочи до Вегас.

— Женени сме от осем години — призна тя, без да среща питащия му поглед. — И през седем от тези осем години бяхме разделени.

Известно време вървяха мълчаливо, после той я хвана за ръката и посочи едно кафене. Не бе по-лошо от останалите и когато влязоха, ги настаниха на малка масичка до стената. Сали не беше гладна и си поръча само плодов сок и една малка салата, която знаеше, че няма да изяде. Крис също не изглеждаше гладен, защото когато поръчката им дойде, просто си изпи кафето и разсеяно се вгледа в сандвича си с риба тон.

— Изглежда, че сега отново сте се събрали — най-после се обади той.

Сали поклати глава:

— Това е, което Рай иска.

— А ти не искаш ли?

— Той не ме обича — каза тя тъжно. — Аз за него съм само едно предизвикателство. Както ти казах, просто иска малко да си поиграе. За него няма значение, че по този начин разбива живота ми. Вече ми разруши кариерата и се закле, че ще ме сложи в черния списък, няма да ми позволи да си намеря другаде работа като репортер.