Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 67

Опита се отново да чете, ала в главата й продължаваха да се въртят мисли за Рай и изведнъж от гърдите й се изтръгна дълбоко ридание. Бе изненадана от сълзите си и в същото време не можеше да ги спре, затова опря глава на леглото и плака, докато гърдите я заболяха, а очите й се подуха. Да плаче за Рай? Преди седем години се бе заклела, че той никога вече няма да я накара да плаче и мислеше, че бе преодоляла илюзиите си за него. Но като го видя, обвил ръце около Корал, сякаш чук я удари по главата. Винаги ли щеше да е такава глупачка, когато ставаше дума за този мъж? Каква беше онази стара поговорка? „За това вече съм плакала“, или нещо подобно. Ала тя отново плачеше за същото, а това бе загуба на време.

Би трябвало да е благодарна, че бе видяла Корал, преди да бе позволила на Рай да я направи на пълна глупачка. Тази нейна безмозъчна слабост към него й бе позволила, макар да знаеше, че бе глупаво, все пак да реагира на ласките му, да копнее за тях. А подсъзнателно се бе надявала, че по някакъв начин нещата между тях могат да потръгнат. Може би трябваше веднъж завинаги да погледне истината в очите — причините, поради които Рай я искаше обратно, не бяха емоционални, бяха физически. Сексът между тях бе хубав. Бе повече от хубав. Бяха една двойка, която си подхождаше, всеки знаеше как да подлуди другия. И това не бе нещо, за което мислеха, то им бе вродено и на двамата. След като бе познала неговите ласки, не се ли бе отказала от други мъже, защото знаеше, че нищо не може да се сравни с онова, което бе преживяла с Рай? Не можеше да си представи Рай по същия начин да се отказва от жени — сексуалният му апетит бе прекалено силен. Но нямаше съмнение, че той има слабост към нея. Ала за нея сексът не бе достатъчен! Сали го обичаше и искаше любовта й да бъде споделена. Не можеха да прекарат живота си заедно в леглото, трябваше да има нещо друго.

Решително изтри сълзите си и започна да търси какво да прави. Четенето нямаше да й помогне и тя съжали, че не бе взела със себе си ръкописа. Но както го нямаше, можеше да пише на ръка и да го напечата, когато се върне, нали? Знаеше, че може да потъне в писането и да отхвърли от себе си всякаква болка.

Никога не тръгваше без няколко бележника в чантата, затова извади един от тях, седна на ръба на леглото и го опря на коленете си, защото нямаше нищо, което да използва като бюро. Насили се да си спомни докъде бе стигнала и след няколко минути писането потръгна. Какво като Рай отново я бе изоставил? Нали продължаваше да има себе си, новооткрития си талант и достойнството си. Бе се научила да живее без Рай и бе постъпила глупаво, като остана в списанието, след като разбра, че той го бе купил. Бе уязвима пред него, както винаги, ала знаеше, че сега нямаше да посмее да му позволи да заеме важното място в живота й, каквото бе имал някога. Това едва не я бе убило, бясната потребност от неговото докосване, усмивката му, присъствието му.