Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 65

Чак след няколко часа, когато вече бяха в таксито на път за хотела, Сали изкоментира:

— Посланикът добре те покри, нали? Горкият човек. Ала сега те смята за любовчия.

— Надявах се, че няма да забележиш — отговори Рай мрачно. — Но ти май нищо не пропускаш. Обаче не ме изкарвай по-черен, отколкото съм. Ти каза, че никога не си мислила, че съм живял като монах, ала беше почти така. Имал съм доста светски срещи, които са свършвали, когато съм изпращал дамата до дома й, нищо повече.

— Лъжеш — заяви тя безизразно. — Нали не очакваш да повярвам, че Корал Уилямс ти е само приятелка?

— Не ми е враг — отговори той развеселено и устните му трепнаха. — Исках да те накарам да мислиш, че ми е любовница, за да те принудя да ревнуваш, но предполагам, че не се получи.

Сали се засмя. Никога през живота си не бе чувала по-глупава история. Изобщо не му вярваше. Рай бе чувствено животно и лесно се възбуждаше. Би трябвало да е глупачка, за да повярва, че й е бил верен през седемте години, когато бяха разделени. Дори не вярваше, че й е бил верен, докато са били заедно!

— Извинявай. — Отново се засмя. — Измисли нещо по-правдоподобно. Освен това няма значение.

Той рязко си пое дъх и като погледна към него, тя видя гневния блясък в очите му.

— Ще направя така, че да има значение — обеща мрачно. А може би я заплаши?

Сали знаеше, че Рай има намерение да прави любов с нея още щом се върнат в хотелската си стая, за да се опита да разклати убедеността й, и го погледна подозрително. Бе се съгласила да прекара трите дни с него и знаеше, че ще спят заедно, ала имаше намерение да ограничи ласките до нощите. В края на краищата, страстта му й бе позната. Това, което искаше, бе да говори с него, да го опознае по начин, по който никога преди не го бе познавала. Той бе неин съпруг, но си оставаше непознат. Тъжно си призна, че макар да смяташе да си отиде, щом се върнат в Ню Йорк, въпреки това търсеше някакъв начин да бъдат щастливи заедно, както знаеше, че напразно търси.

Тъкмо влязоха в стаята и Рай тръгна да съблича официалното си сако, и телефонът иззвъня. Той изруга нетърпеливо, грабна слушалката и изръмжа:

— Да?

Тя го гледаше как слуша и го видя как се намръщи мрачно.

— Слизам — отсече Рай, затвори и отново си облече сакото.

— Кой беше? — попита Сали.

— От рецепцията. Има съобщение за мен. Веднага се връщам.

След като той излезе, тя се съблече, сложи на закачалка роклята си и си облече една лека рокля. Не преставаше да мисли за това, което бе казал. Съобщение за него? Защо не му го бяха предали по телефона или, още по-добре, когато влизаха преди по-малко от пет минути? Не звучеше убедително и Сали, без да се колебае, излезе от стаята и тръгна към асансьорите. В края на краищата, нали си изкарваше хляба с любопитство.

Ала тя бе повече от любопитна, бе и предпазлива. Слезе от асансьора на втория етаж и измина останалия път по стълбите. Предпазливостта й бе възнаградена. Когато отвори вратата на стълбището и погледна във фоайето, видя съпруга си, обвил ръце около Корал, която го гледаше с пълни със сълзи очи. Не се чуваше какво говорят, но Рай тръгна с Корал към асансьора и вратата му се затвори зад тях.