Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 39

Сали пъргаво се вмъкна между двамата едри разгневени мъже и вдигна нежното си лице към Рай.

— Ако Марина отказва да се срещне с Патриша, предполагам, че просто няма да получиш интервю — заяви тя, връщайки се към първоначалната тема на разговора. В тъмносините й очи светеше тържество. — Или аз, или никой. Колко си новинар?

Той стисна гневно зъби, ала хвърли един поглед към Грег.

— Махай се оттук — заповяда грубо, като се обърна отново към нея. — Отговорът ми продължава да е не.

— Както желаеш. — Сали излезе от кабинета по-наперено, отколкото си бе представяла, че бе възможно, но докато си събираше нещата, за да си тръгне, започна да се смее.

Не бе изненадана, когато на следващата сутрин, още щом влезе в сградата, й казаха да отиде в кабинета на Рай. Забави се няколко минути, защото й бе приятно да го накара да почака, докато си вземе чантата и заключи ръкописа в бюрото, после старателно изтри от лицето си всякакви следи от веселие и отиде да се срещне с него.

Вместо безпомощния гняв, който очакваше, изражението му издаваше силно задоволство и тя усети леко притеснение.

— Разреших нашия проблем — почти измърка той, приближи се и посегна да я погали по косата.

Сали раздразнено плесна ръката му.

— Ще си отрежа косата! Тогава може би ще си държиш ръцете при теб.

— Не я режи — посъветва я Рай. — Няма да ти харесат последствията.

— Ако искам, ще я отрежа. Това теб не те засяга.

— Сега няма да спорим за това, ала те предупреждавам, не си режи косата, иначе ще те просна на коляното си и ще те напляскам. — С тази закана той приключи въпроса и вдигна вежди: — Не искаш ли да чуеш моето решение?

— Не. Ако на теб толкова ти харесва, знам, че на мен никак няма да ми хареса — отговори тя, примирила се с фантастичната идея, че Рай бе намерил някакъв начин да заобиколи Марина.

— Не бих казал. На теб това много ти харесваше. Можеш да отидеш в Сакария, скъпа. — Замълча и видя как очите й светнаха от радост, после пусна бомбата: — А аз идвам с теб.

Сали ужасено се вторачи в него. Мислите й се мятаха бясно, мъчейки се да намерят изход от ситуацията, но единствено успя да възрази едва чуто:

— Ти не можеш да го направиш.

— Разбира се, че мога — усмихна се той хищно и я полазиха тръпки. — Аз притежавам това списание и съм журналист. Освен това съм твой съпруг. Все чудесни причини да дойда с теб в Сакария.

— Но аз не те искам! Нямам нужда от теб.

— Горкичката — подигра се той, после продължи с нормален глас: — Нищо не можеш да направиш. Ако ти отидеш, отивам и аз. Искам да съм сигурен, че кадифената ти кожа ще си остане цяла.

— Не съм нито дете, нито идиот. Мога да се грижа за себе си.

— Ти така казваш, ала въпреки това не променяш мнението ми. Извинявай, ако ще ти объркам плановете. Да не си уредила приятелят ти да дойде с теб? Как се казваше… Онзи, фотографът?

Кожата на гърба й настръхна, като долови заплахата в тона му, и тя разбра, че Рай не бе забравил деня, в който видя Крис да я прегръща.

— Остави Крис на мира! — избухна Сали. — Той ми е само добър приятел.