Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 41

Решителността му, стоманеният блясък в сивите му очи я предупредиха и тя отстъпи назад. В отчаянието си се вкопчи в Крис, вдигайки името му като щит, зад който да се скрие.

— Виж, Рай, ти си възрастен човек, сигурна съм, ще разбереш, че чувствата ми са насочени другаде. Крис е много важен за мен…

На челюстта му започна да трепка едно мускулче и тя го гледаше очарована, забравила какво се гласеше да каже. Ръцете на Рай се затвориха отново болезнено около кръста й и той изръмжа:

— Казах ти какво ще направя, ако го хвана с теб, и говоря сериозно.

— Бъди разумен — помоли го Сали и напразно се опита да дръпне ръцете му, за да се освободи от болезнения натиск. — За Бога, аз не ти казвам да прекратиш връзката си с Корал.

През лицето му премина странно изражение.

— Не ми го казваш, нали?

Гледаше я все по-заплашително и за да се отърси от впечатлението за тиктакаща бомба със закъснител, тя успя да се засмее непринудено:

— Никога не съм мислила, че през всичките тези години си живял като монах. — Опитваше се някак да успокои гнева му. — Във всеки случай нямам право да възразявам.

Вместо да го успокоят, думите й сякаш го възпламениха още повече и Рай я повдигна на пръсти.

— Аз не съм с толкова съвременни и широки възгледи — прошепна той едва чуто, почти без да движи устни. — Не искам друг мъж да те докосва!

— Не е ли това като кучето, което пази сеното? — сопна му се Сали и трепна от болка, когато пръстите му се забиха в плътта й. — Рай, моля те! Причиняваш ми болка!

Той изруга цветисто, после я пусна, сякаш пускаше на свобода птица. Тя бързо направи две крачки назад и машинално започна да разтрива болезненото място. Тъй като Рай просто стоеше и я гледаше, без да прави никакъв опит да разчупи мълчанието, което бе увиснало между тях, Сали реши, че най-доброто, което можеше да направи, бе да се махне оттук. Не можеше да се справя с Рай, когато бе ядосан, той можеше да я направи на пух и прах, ако си изпуснеше нервите, а тя го познаваше достатъчно добре, за да знае, че бе на ръба на грубостта.

Запромъква се към вратата и Рай изведнъж се раздвижи и застана между нея и спасителния изход.

— Не ми се опъвай — предупреди я все още с мек, почти беззвучен глас. — Не можеш да победиш, а аз не искам да те наранявам. Ти си моя, Сали.

Започна да я обзема страх. Бе виждала Рай в какви ли не настроения, но никога досега не бе виждала тази дива свирепост в очите му.

— Трябва да вървя да работя — прошепна тя предпазливо, като наблюдаваше всяко негово движение.

— Ти работиш за мен. Ще си тръгнеш, когато аз ти кажа, че можеш да си тръгнеш. — Очите му бяха приковали нейните и Сали не можеше да откъсне поглед. Така ли змията парализираше жертвата си?

Тя отчаяно търсеше в съзнанието си нещо, което да каже, за да отклони вниманието му от себе си, ала нищо не й идваше наум, и изправи рамене, готова да бяга, ако трябва. Нямаше да се уплаши, дори от собствения си съпруг. Вдигна глава, призовала всичката си гордост и достойнство, които с толкова мъка и болка бе насъбрала.

— Не ме притискай — предупреди го спокойно. — Ако си дори наполовина онзи мъж, който беше, ще знаеш, че не искам.