Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 38

Тя въздъхна с облекчение и се разположи на един стол. Погледна към Рай. Лицето му бе спокойно, но очите му бесни.

— Благотворителният бал в Сакария е следващата седмица — съобщи й Грег, прекоси кабинета и седна до нея.

— Да, знам. Трябваше аз да го отразявам — отговори Сали сухо и хвърли един изпепеляващ поглед към Рай. — Кого пращате на мое място?

— Щях да пратя Анди Уолис и Патриша Кинг — избухна Грег. — Ала Марина Декамп отказва да даде лично интервю. По дяволите! — Той ядосано тропна с юмрук по облегалката на стола. — Всичко беше уредено, а сега отказва!

— Това не е в стила на Марина — възрази Сали. — Тя изобщо не е сноб. Трябва да има някаква причина.

— Има — обади се Рай. — Не иска да говори с никой друг, освен с теб, или поне така казва. Защо трябва да си точно ти? Познаваш ли я лично?

Сали се усмихна, като разбра, че пожеланията й се бяха сбъднали — Марина бе поставила Рай пред избор и на него от това никак не му беше приятно.

— Да, приятелка ми е — потвърди тя и ако на Рай му се стори странно Сали да познава ослепителната бивша манекенка, във всеки случай не каза нищо. Сега Марина бе съпруга на един от най-влиятелните хора в Сакария и отговаряше за благотворителния бал, така че можеше да си избере който иска репортер.

— Обади й се, убеди я да говори с Патриша Кинг вместо с теб — нареди Рай. — Или вземи интервюто по телефона. — Доволният му глас показваше, че според него току-що бе разрешил проблема и Сали се наежи, но се опита да скрие гнева си.

— Предполагам, че ако си съпруга на финансовия министър, можеш да даваш или да не даваш интервюта, както си поискаш — подхвърли тя.

— Сали — съобщи й Рай с убийствено спокойствие, — нареждам ти да вземеш това интервю по телефона.

— Ала няма да се получи — възрази тя и примигна невинно. — Марина винаги може да си поговори с мен, ако това е всичко, което иска. Явно иска да ме види. А и без това имам покана за бала — завърши самодоволно. Бе решила следващата седмица да вземе част от отпуска си и да замине за Сакария на собствени разноски, но сега виждаше начин да победи Рай и едва се сдържаше да не се разсмее на глас.

— Няма да стане — предупреди я Рай тихо. — Казах никакви задгранични командировки и толкова. Не можеш да заминеш.

До нея Грег изруга под носа си, стана и пъхна юмруци в джобовете си.

— Тя е най-добрият репортер, който имам — заяви той с едва сдържан гняв. — Ти я пропиляваш!

— Не я пропилявам — изръмжа Рай и скочи от стола си с едно гъвкаво движение на тялото, готов за атака. В този момент Сали видя опасността в присвитите му очи. — Казах ти и преди, Дауни, тя няма да ходи никъде, където дори мирише на опасност, а това включва всякакви проклети купони в богати на петрол пустини, където всяка световна сила се чуди как да получи контрол върху този петрол!

— Ти сляп ли си, бе? — изрева Грег. — Тя живее от опасността. Носи я със себе си! По дяволите, човече, тя дори автобуса не може да хване по нормалния начин. От ежедневния й живот косата на един нормален човек ще побелее!