Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 37

Но преди да свърши денят, с пот на чело бе изстискала от въображението си осем страници. Погледна недоволно към часовника, който показваше, че е време да си тръгва. Сложи скъпоценните си осем страници в една папка и ги пъхна в чантата си. Щеше да работи върху тях у дома си, на собствената си пишеща машина.

Рядко нещо задържаше вниманието й така силно и когато тази вечер най-после си легна, сюжетът и сцените се въртяха в главата й. Това бе предизвикателство, което можеше да се сравнява с най-опасните командировки, и тя усещаше същия ентусиазъм, същото желание да го завърши. Почти съжаляваше за часовете, които трябваше да пропилее за спане, ала накрая се унесе в дълбок сън без сънища, най-спокойният от седмици насам.

Цяла седмица работи върху ръкописа през всеки свободен момент — носеше го на работа, седеше до късно през нощта и печаташе, докато се умореше толкова, че трябваше да легне. Рай не й се обади, а Сали бе толкова увлечена от начинанието си, че престана да го чака да направи своя ход. Отчиташе мълчанието му само с повърхността на съзнанието си и не се тревожеше от него. Стига той да не се опитваше да възстанови тяхната връзка, тя бе доволна да остави времето да си тече и, ако съдеше по това, колко пъти Корал Уилямс влизаше или излизаше от сградата, Рай също не се бе разбързал.

Един следобед, когато се гласеше да си тръгва, телефонът иззвъня и я стресна, защото това напоследък се случваше рядко. Тъй като Бром още го нямаше, Сал и вдигна слушалката и чу дрезгавия глас на Рай:

— Качи се горе, Сали. Имаме проблем.

След като той затвори, тя се вторачи в телефона и се запита какъв ли можеше да е този „проблем“. Дали Рай имаше предвид, че те лично имаха проблем? Ако бе така, Сали трябваше да се съгласи. Или списанието имаше проблем? Дали не се бе случило нещо, което изискваше нейния професионален опит? Дали Рай не бе притиснат в ъгъла и трябваше да избира дали да използва нея, или да изпусне историята? Докато вървеше към кабинета му, Сали се наслаждаваше на тази мисъл и се питаше как ли би се справил той с такава ситуация.

Аманда й махна да влиза и я подкани нетърпеливо:

— Чакат те!

Когато влезе, Сали видя, че и Грег бе вътре и крачи неспокойно из кабинета, докато Рай се бе изтегнал назад на големия си стол, вдигнал крака на бюрото. Физически изглеждаше спокоен, но блясъкът в очите му издаваше, че бе нащрек.

При влизането й Грег се обърна и я погледна, войнствено вирнал брадичка. Той винаги изглеждаше така, когато бе разстроен, и тя затаи дъх от тревога.

— Какво става? Някой да не е пострадал?

Преди две години един от най-близките й приятели бе убит в Южна Америка, докато отразяваше една революция, и трагедията я бе направила много чувствителна към рисковете, които поемаха. Сали никога не се тревожеше за себе си, ала сега се подготви за новината, че друг репортер е бил ранен, може би дори убит. В тона й се прокрадна напрежение и Грег веднага го долови.

— Не, никой не е пострадал — успокои я той, спомнил си, че единственият път, когато я видя да се срине, бе когато й съобщи, че Арти Хендрикс бе убит.