Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 40

— Представям си. Нали дойде с теб във Вашингтон? — Рай изведнъж я сграбчи за китката и я дръпна към себе си. — И него ходи да изпращаш на летището, нали?

— Да, него — призна тя, изненадана, че бе запомнил. Опита се да освободи ръката си и той я притисна към себе си, като обви другата си ръка около кръста й.

— Още едно предупреждение. Ти все още си моя жена и аз няма да търпя друг мъж в леглото ти. Не ме интересува колко дълго сме били разделени. Ако го хвана с теб, ще му изкарам зъбите през тила, после ще се заема с теб. Това ли искаш? Искаш да ме накараш да ти докажа колко много те желая? — Без да чака отговор, Рай се наведе и впи устни в нейните.

Познатият вкус разкъса годините, които ги разделяха, и Сали се задъха от пороя от желания, който я накара да вдигне ръце, да ги вкопчи в силните му рамене и да се притисне към него. Това бе отново първата им целувка. Тя се разтопи и престана да забелязва света около себе си. Въпреки че отговаряше на целувката, Сали вътрешно се гърчеше от срам, че няма повече самоуважение и бе така уязвима пред него. Той никога особено не се бе интересувал от нея, бе й го признал, но обичаше да спи с нея, а тя бе прекалено слаба, за да му устои. Беше странно, че никой друг мъж не я бе изкушавал както Рай, ала Сали и не бе познавала друг мъж като Рай. Той бе груб и брутален, но бе силен и силата на неговата личност караше по-слабите хора да се отдръпват.

Ала тяхното привличане не бе едностранно, осъзна тя замаяно миг по-късно, когато твърдите му ръце се спуснаха към кръста й и се впиха почти болезнено в меката й плът, привличайки я към себе си. Той простена в устните й и през тялото му премина тръпка.

— Сали — прошепна, вдигнал устни на милиметър от нейните, — да отидем в моя апартамент. Не можем да правим любов тук, има много хора, които може да ни прекъснат. — Гласът му бе дрезгав от страст и тя потръпна от чувствено очакване.

— Пусни ме — възрази Сали и от паниката, че сега може да е невъзможно да го контролира, ръцете й изведнъж намериха силата да го отблъснат. Краткият им брак я бе накарал да опознае отблизо характера му и сега тя си признаваше, че нищо не бе забравила. От тъмния цвят, избил на скулите му, от тембъра на гласа му, от трескавия блясък в очите му разбираше, че бе полуобезумял от желание, почти стигнал до състоянието, в което би я взел, независимо къде се намират.

— Не! — Устните му се извиха свирепо. — Казах ти, че никога няма да те пусна.

Сали се освободи с мъка от прегръдката му, но имаше неприятното чувство, че Рай й бе позволил да се освободи, и докато гледаше към него, и по нейното лице изби червенина.

— Ще трябва — заяви разгорещено. — Аз вече не те искам.

— Току-що ти доказах, че не си права — изсмя се той.

— Не говоря за секс! Не желая да живея с теб. Не искам да бъда твоя съпруга. Не мога да те спра да пътуваш с мен, ти си шефът, ала няма да спя с теб.

— Няма ли? — прошепна Рай. — Ти си моя съпруга и аз те искам обратно. От гледна точка на закона не можеш да ми откажеш моите съпружески права.