Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 28

— Не мисля. Не съм ти казвал просто защото се надявах да си доволна от другата работа, ала нищо не излезе. Защо?

— Защото ще задам същия този въпрос на Рай — обясни Сали и устните й трепнаха в котешка усмивка при мисълта за предстоящата битка с нахалния си съпруг.

Грег се облегна назад на стола си и се вгледа във внезапно грейналото й лице, оживено от очакването за бой. За момент се бе разтревожил за нея, бе се уплашил, че кипящата й енергия бе пресекнала, но сега се засмя одобрително. Тя живваше, когато бе най-трудно, и точно това я правеше един от най-добрите му репортери.

— Изкарай си на него всичко, което ти се е насъбрало — посъветва я грубовато. — Трябваш ми.

Когато Сали влезе, Аманда Мийд, секретарката на Рай, й се усмихна. Аманда бе секретарка и на предишния издател и познаваше всички. Доказателство за нейната дискретност бе, че не се разчу нищо за предишния личен разговор на Сали с Рай, за което Сали й бе благодарна. Тя не искаше за тях да се пускат слухове, защото иначе Рай можеше да си науми направо да я изхвърли, за да прекрати приказките.

— Здравей, Сали — поздрави я Аманда. — Мога ли да ти помогна с нещо, или трябва да се срещнеш с шефа?

— Шефа, ако е свободен.

— В момента е свободен, ала в дванадесет има среща с госпожица Уилямс за обед, така че скоро излиза.

— Няма да се бавя — обеща Сали. — Питай го дали ще ме приеме.

Аманда се обади по вътрешния телефон и обясни защо безпокои шефа. Само след няколко секунди затвори и отново се усмихна:

— Влизай, свободен е. А и напоследък е в много добро настроение.

Сали се засмя.

— Благодаря за информацията, но нямам намерение да искам повишение. — Влезе и плътно затвори вратата зад гърба си, за да е сигурна, че нищо от разговора няма да се чуе.

Рай стоеше до огромния прозорец и гледаше движещите се долу тълпи от хора. Бе по риза. Копчетата на ръкавелите му бяха свалени и лежаха на бюрото му, а ръкавите бяха навити и разкриваха мускулестите му ръце. Когато се обърна, тя видя, че бе свалил и вратовръзката си и приличаше повече на репортер, отколкото на издател. Излъчваше мъжественост, с която никой друг мъж не можеше да се сравни.

— Здравей, бебчо — провлачи той и в тона му прозвучаха интимни нотки, от които пулсът й прескочи. — Много дълго време ти отне да дойдеш. Вече започвах да си мисля, че залагаш на сигурното.

Какво имаше предвид? Дали Грег не се бе обадил да го предупреди за идването й? Не, нали току-що бе излязла от кабинета на Грег, а и той искаше Сали да може да ходи в командировки. Във вените на Грег течеше не кръв, а печатарско мастило.

— Не разбирам — отсече тя. — Кое ми е отнело много дълго време?

— Да разбереш, че си спряна. — Рай с усмивка се приближи към нея и, преди да бе успяла да се отдръпне, топлите му твърди ръце хванаха лактите й. Сали потрепери от допира и се опита да се освободи, ала той я хвана по-здраво, точно колкото да я задържи. — Щях да ти го кажа онази вечер, когато ти се обадих, но ти ми затвори — продължи все още с усмивка. — Затова чаках да дойдеш при мен.