Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 26

Разбира се, нямаше да може да го убеди, че иска развод не за да се омъжи за друг. Той никога нямаше да разбере, че Сали просто имаше нужда да се чувства свободна от него. Докато Рай бе само далечна фигура, това не я безпокоеше, ала сега, когато щеше непрекъснато да е наоколо, Сали чувстваше, че се задушава. Характерът му бе прекалено силен, прекалено собственически, и ако мислеше, че има някаква законна власт над нея, той не би се поколебал да я използва по всякакъв начин, по който иска. За пръв път тя сериозно се замисли за възможността, че може да се наложи да си търси друга работа. Сали обичаше работата си, харесваше й да работи в „Светът в обзор“, но имаше и други издания. А след като Рай заплашваше да я уволни, ако тя се опита да се разведе с него, най-доброто бе да разруши това оръжие, преди да бе имал възможността да го използва.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Сали гледаше мрачно клавишите на пишещата си машина, опитвайки се да накара думите да се съберат в изречение, ала главата й упорито оставаше празна, както и белият лист в машината. Тя винаги с такъв ентусиазъм се бе отнасяла към работата си, думите винаги така бяха извирали в бързи плавни изречения, че от това блокиране нервите й се бяха вързали на възел. Никога преди не бе имала такива проблеми и сега не знаеше какво да прави. Как можеше да пише за нещо, което я отегчаваше до сълзи? А тази статия наистина бе скучна!

Бром бе отишъл до кабинета на Грег и сега се върна.

— Заминавам — съобщи той и започна да разчиства бюрото си. — Мюнхен.

Сали се завъртя на стола си към него.

— Нещо интересно?

— Среща на Общия пазар. Има някакви проблеми, които могат да я провалят. Ще се видим, когато се върна.

— Да, добре — отговори му тя и се опита да се усмихне.

Бром се спря до бюрото й и я докосна по рамото.

— Нещо има ли ти, Сал? От две седмици ми изглеждаш болна. Ходи ли на лекар?

— Нищо ми няма — увери го тя и той тръгна.

Когато остана сама, Сали се обърна отново към пишещата машина и се намръщи. Не бе ходила на лекар, нямаше лекарство за скуката. Защо я държаха в редакцията? Грег знаеше, че бе най-добра на обект, но минаха три седмици, откак се върна от Вашингтон, и оттогава не бе заминала на нито една командировка, дори и най-кратката. Вместо това я заливаха с „предложения“ за статии, които всеки друг би могъл да напише. Стараеше се, ала сега опря в камък и изведнъж се ядоса. Ако Грег нямаше намерение да я използва, тя искаше да знае защо!

Решително изключи пишещата си машина и се запъти към кабинета му. Нямаше го, затова седна да го чака и докато чакаше, гневът й премина, но решителността не. Вродената упоритост, която я държеше на върха, когато искаше да напише някоя история, я държеше също твърда в решението й да стигне до дъното и да разбере защо Грег изведнъж бе започнал да я пренебрегва. Винаги бяха имали най-добри колегиални отношения, съчетание на уважение и симпатия, а сега той сякаш й нямаше доверие, че ще си свърши работата.