Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 27

Трябваше да чака почти четиридесет минути, докато Грег се върне. Когато отвори вратата и я видя да седи вътре, през лицето му премина сянка, ала той бързо изглади разтревоженото си изражение и я поздрави:

— Здрасти, кукличке, как върви статията?

— Не върви. Не мога да я направя.

Грег въздъхна и седна зад бюрото си. След като си поигра малко с молива, каза весело:

— Е, всички понякога имаме проблеми. Какво й е на статията? Нещо, в което можеш да се набъркаш?

— Скучна е — отговори Сали направо и той трепна. — Не знам защо ме затрупваш с всичкия този боклук, затова питам. Защо? Аз съм добра в работата си, но ти не ме оставяш да я върша. Да не се опитваш да ме накараш да напусна? Да не би Рай да е решил, че не иска жена му да работи при него, ала не му се ще да изглежда така, сякаш ме е изритал?

Грег прокара пръсти през прошарената си кестенява коса и въздъхна.

— Поставяш ме натясно — измърмори той. — Не можеш ли да оставиш нещата за малко такива, каквито са?

— Не! — избухна тя, после се успокои. — Извинявай. Мисля, че не си ти виновен, ти винаги си ми давал задачи, с които мислиш, че мога да се справя. Причината е Рай, нали?

— Той те свали от задгранични командировки — потвърди Грег.

Макар да бе очаквала такова нещо, да чуе думите наистина произнесени и подозренията й потвърдени бе по-голям удар, отколкото си бе представяла. Сали пребледня и видимо се сви. Свалена от командировки! Това бе смъртоносен удар. Цялата страст, която бе давала на Рай, се бе прехвърлила към работата й, когато той си отиде, и през годините тя бе научила, че една удовлетворяваща работа обогатява живота й. Не се съмняваше какво би й казал един психоаналитик — че работата й бе заместител за това, което наистина искаше — мъж, и може би отначало наистина бе така. Но Сали вече не бе същият човек, както преди седем години. Тя бе зряла, независима и се чувстваше като осакатял музикант, сякаш животът й бе опустял.

С прегракнал от ужас глас попита:

— Защо?

— Не знам защо — отговори Грег. — Виж, миличка, всичко, което знам, е че той те свали от задгранични командировки. Все пак можеш да отразяваш всичко в Щатите и се бяха появили няколко неща, ала те държах тук, защото всеки би могъл да ги направи, а аз исках да си на разположение, ако стане нещо наистина важно. Може би сбърках. Опитвах се да правя това, което е най-добро за списанието, но знам как се чувстваш, когато дълго се заседиш на едно място. Ако нещо изскочи, независимо какво е, искаш ли го? Кажи само една дума и е твое.

— Няма значение — произнесе Сали уморено и Грег се намръщи. Най-малко би очаквал от нея отстъпление. После тя вдигна глава и тъмносините й очи заблестяха от гняв. — Всъщност, като си помисля, да. Каквото и да е! Ако можеш да ме пратиш някъде за шест месеца, това ще е прекрасно. Единственият начин да се удържа да не убия Рай е да съм далеч от него. Предполагаше ли се да е тайна, че съм свалена от задгранични командировки?