Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 24

Той вдигна русите си вежди.

— Заради друга жена, разбира се. Какво друго би могло да бъде?

— Познавам ли я?

— Не, тя не е в този бизнес. Живее в моя блок и е домошарка. Иска съпруг, който да работи от девет до пет, а аз не се виждам в тази роля. Патова ситуация. Нито тя иска да отстъпи, нито аз.

— И какво ще правиш?

— Ще чакам. Аз съм търпелив човек. Или тя ще се промени, или няма да се съберем. Много просто.

— Защо трябва тя да прави всички отстъпки? — възмути се Сали, изненадана, че дори разумният Крис би очаквал единствено жената да се приспособява.

— Защото знам, че аз не мога — пошегува се той и се усмихна. — Знам докъде ми стигат възможностите, Сал. Само се надявам тя да е по-силна от мен и да може да се промени. — После Крис рязко смени темата и тя разбра, че й бе казал всичко, което бе имал намерение да й каже. През останалото време говориха общи приказки и Сали изчака да обявят полета му, усещайки, че той се чувства уязвим. Да заминаваш на дълъг път посред нощ, когато никой не те изпраща, бе самотно преживяване, и тя искаше да му даде поне едно познато лице, на което да каже довиждане.

Когато най-после се върна в апартамента си, минаваше десет, Сали набързо си взе душ и се приготви да ляга. Точно когато изключи лампата, телефонът иззвъня и тя отново я включи, за да го вдигне.

— Сали? Къде беше, по дяволите? — попита Рай нетърпеливо и от дрезгавия му глас, както винаги, гърбът й настръхна.

— На летището — отговори тя машинално.

— Посрещаше ли някого? — попита той и тонът му стана по-остър.

— Не, изпращах. — Бе възвърнала самообладанието си и бързо попита: — За какво се обаждаш?

— Днес следобед си тръгна, без да сме уредили нищо.

— Да сме уредили? — повтори Сали озадачено. — Какво има да уреждаме?

— Например нашия брак.

Тя изведнъж разбра и се опита да го успокои, че няма да му създава неприятности с прекратяването на брака им.

— Не би трябвало да има никакви проблеми да получим развод, като се има предвид колко време сме били разделени. И разводът е добра идея, отдавна трябваше да го направим. Седем години са много време. Очевидно бракът ни е приключил във всяко отношение, освен официално. Не виждам причина да не го прекратим и на хартия.

— Прекалено много говориш — отбеляза Рай и в гласа му се появиха онези режещи нотки, които предупреждаваха, че бе започнал да се ядосва. Сали объркано замълча. Какво бе казала, та да го ядоса? Защо бе повдигнал този въпрос, ако не искаше да говори? — Аз не искам развод — съобщи Рай след малко. — Установих, че е много удобно да имам една малка женичка някъде настрани.

Тя се засмя, седна в леглото и подпря възглавницата зад гърба си.

— Да, виждам за какво може да ти бъде удобно — осмели се да го подразни. — Това спира жените, които са тръгнали на лов за съпрузи, нали така? И все пак ние сме стигнали до положение, при което е глупаво да оставаме женени. Аз ли да подам молба, или ти ще подадеш?

— Нарочно ли се правиш на глупава? — избухна той. — Казах ти, че не искам развод!