Читать «Независима съпруга» онлайн - страница 23

— Казах никой да не ме безпокои.

В същото време вратата се отвори и един мек глас каза:

— Но аз знам, че не би ме сметнал за безпокойство, скъпи. Ако се караш на някой нещастен репортер, сигурна съм, че вече си казал, каквото си имал да казваш.

Сали обърна глава и изумено се вгледа в Корал Уилямс, която спираше дъха със строгата си черна рокля, създадена сякаш специално за да подчертае русото й съвършенство. Манекенката бе въплъщение на самоувереността и се усмихна на Рай, напълно очаквайки той да я приеме с разтворени обятия.

Рай спокойно каза:

— Разбирам проблема ви, госпожице Мийд. — И затвори телефона. Към Корал се обърна със същия спокоен тон: — Дано да е нещо важно, Корал, защото имам много работи на главата си.

Като например да се срещне с отдавна изгубената си съпруга, помисли си Сали и неволно се усмихна. Изправи се.

— Ако това е всичко, господин Бейнс…

Рай изглеждаше смутен и ядосан.

— Ще поговорим по-късно — отсече той и Сали прие това като сигнал, че е свободна. Излезе с победоносна усмивка към видимо озадачената Корал и по същия начин се усмихна и на секретарката.

Първото нещо, което трябваше да направи, бе да успокои Грег, така че на връщане се отби в кабинета му.

— Той знае — каза му тя, като си провря главата през вратата. — Всичко е наред, не ме уволни.

Грег прокара пръсти през рошавата си, рано посребрена коса.

— Състари ме с десет години, кукличке, — въздъхна той. — Радвам се, че знае, камък ми падна от шията. Това общо достояние ли ще бъде?

— Едва ли — отговори Сали уклончиво. — Не е споменавал такова нещо. Сега Корал е в кабинета му и не мисля, че би искал някой да развали тази му връзка.

— Каква съобразителна съпруга си ти — подигра й се Грег и тя му се изплези.

Сега, когато цялото напрежение бе останало зад гърба й, Сали с нова сила се нахвърли върху статията, която пишеше, и до вечерта я довърши. Крис отново мина покрай нея, този път за да й каже, че вечерта заминава за Маями.

— Искаш ли да ме изпратиш? — попита той и тя с готовност прие.

Понякога е добре да видиш познато лице сред тълпата на летището, когато заминаваш посред нощ, така че не виждаше нищо необичайно, че Крис потърси нейната компания. Чак когато вече пътуваха към летището, Сали си спомни, че напоследък той няколко пъти я бе търсил. Харесваше го, бе добър и сигурен приятел, ала знаеше, че отношенията им никога не биха се развили в нещо по-сериозно от нейна страна. Вместо да остави нещата да тлеят, тя направо го попита:

— Просто от любопитство, защо ме каниш на обед, да те изпратя и така нататък? Има ли някаква причина, която би трябвало да знам?

— Използвам те — призна Крис също толкова откровено. — Ти си добра компания и не очакваш нищо повече от приятелство. Вдигаш ми и самочувствието, защото си страхотна жена.

Сали прихна. Според нея страхотните жени не бяха динамични миньонки с повече енергия, отколкото усет за модата. Но все пак бе приятно да чуе такова мнение от мъж.

— Благодаря — откликна тя весело. — Ала това още не обяснява защо.