Читать «Далеч на север» онлайн - страница 235

— Чудесно. Благодаря ти, че я донесе.

— Не знам дали е била негова — каза Мег, когато останаха сами. — Възможно е. Той носеше обица. Имаше различни. Не си ги спомням точно. Знам, че едната беше златна халкичка. Може тази да не е била негова. Или пък я е купил в Анкъридж, след като замина. Или да е…

— На убиеца му — довърши Нейт, разглеждайки обицата на дланта си.

— Ще я дадеш ли на Кобън?

— Първо ще си помисля.

— Прибери я. Нека тази вечер не стои пред очите ми. Не искам да бъда тъжна.

Нейт я пусна в джобчето на ризата си и го закопча.

— Така добре ли е?

— Да. — Тя облегна глава на рамото му и сложи длан върху Джоба. — Утре можеш да я покажеш на Чарлийн. Може би Ще се сети. Но засега… — Обхвана с ръце раменете му и отново качи крака около кръста му. — Докъде бяхме стигнали?

— Мисля, че бяхме ето там.

— А сега сме тук. Виж, зад теб има удобна кушетка. Колко бързо можеш да ме съблечеш?

— Да проверим.

Нейт отстъпи и в последния миг я завъртя, така че тя падна засмяна под него. Краката й още бяха увити около кръста му, нетърпеливо издърпа ризата от панталоните му и задраска с нокти по гърба му.

— Очаквам тази вечер да се представиш много добре, защото досега никога не съм правила годежен секс.

— Ще се постарая. — Разкопча ризата й и проследи с устни линията до копчетата на джинсите й. — Ето започвам.

— Обичам амбициозни мъже.

Мег почувства езика му да се плъзга по тялото й и зъбите да драскат оголената й кожа, докато сваляше джинсите й.

Щеше да се омъжи за него. Представяш ли си? За Игнейшъс Бърк с големите тъжни очи и силните ръце. Мъж, изпълнен с търпение, желание и смелост. И чест.

Прокара ръка през косата му. Не беше направила нищо през живота си, за да го заслужи. И това правеше станалото още по-прекрасно.

После зъбите му лекичко захапаха вътрешната част на бедрото й и тя забрави да мисли.

Нейт беше навсякъде върху нея и около нея, замаян от усещането, че Мег вече му принадлежи. Че може да се грижи за нея, да я защищава, дай помага и да разчита на нея. Любовта сияеше като слънце със заслепяваща бяла светлина.

Отново намери устните й и потъна в горещината и магията им.

С някаква част от ума си осъзнаваше, че кучетата лаят, беше яростна какофония, която се вряза в сексуалното опиянение. Когато вдигна глава, за да се ослуша, Мег го отблъсна.

— Нещо е нападнало кучетата ми.

Тя изскочи от стаята още преди той да стане от канапето.

— Мег, почакай! Чакай!

Чу до къщата някакъв рев, който определено не беше издаден от кучетата, и хукна след нея.

29.

Когато я настигна, тя държеше пушка и отваряше задната врата. Нейт скочи и рязко я затвори.

— Какво правиш, по дяволите?

— Защищавам кучетата си. Ще ги убият. Дръпни се, Бърк. Знам какво правя.

Прекалено разтревожена, за да губи време да го убеждава, заби приклада на пушката в корема му и едновременно се вбеси и изненада, когато вместо да се присвие, той не помръдна от мястото си и я бутна назад.

— Дай ми пушката.

— Имаш си. Това са моите кучета. — Дрезгав рев се извиси над яростния лай. — Ще убие кучетата ми!