Читать «Далеч на север» онлайн - страница 236

— Не, няма. — Не можеше да определи за какво става дума, но по звука прецени, че е по-голямо от куче. Включи светлините навън и извади пистолета си от кобура. — Стой тук.

По-късно щеше да се чуди защо беше решил, че Мег ще го послуша, че ще се вслуша в разума. Че ще се пази. Но когато отвори вратата с вдигнат пистолет, тя се шмугна под ръката му и извърна тялото си и дулото на пушката в посоката, откъдето се чуваше борба.

За миг той изпита удивление, примесено със страх и уважение. Мечката беше огромна маса черна плът, която се открояваше на фона на снега. Зъбите й блестяха остри и смъртоносни на светлината, когато разтваряше челюсти и злобно ревеше към кучетата.

Те я нападаха с къси, злобни скокове, ревяха и ръмжаха. Нейт видя на земята локва кръв, която попиваше. Мирисът й, примесен с острата миризма на звяр, изпълваше въздуха.

— Рок, Бул. Тук! Елате при мен!

Прекалено са се вживели, беше единствената мисъл на Нейт, когато Мег извика. Нямаше да я послушат. Вече бяха решили да не бягат, а да се бият и бяха жадни за кръв.

Мечката падна на четири крака, изгърби се и звукът, които издаде, нямаше нищо общо с напудреното ръмжене на холивудските мечки. Беше по-свиреп и смразяващ. По-истински.

Замахна с острите си като бръснач нокти и запрати едно от кучетата надалеч. То изквича жалостиво. После мечката отново се изправи. Беше по-висока от човешки бой и огромна. Зъбите й бяха окървавени, в очите й гореше боен плам.

Нейт стреля, когато животното нападна, и отново, когато падна на четири крака и хукна към тях. Чу как пушката на Мег изгърмя веднъж, после втори път. Стори му се, че мечката изпищя с човешки глас, когато кръвта рукна по козината й.

Падна на по-малко от метър от тях и земята под краката им се разтърси.

Мег му подаде пушката и хукна към кучето, което закуцука.

— Добре си, нищо ти няма. Чакай да видя. Само те е одраскала, нали? Ах, ти, глупаво куче. Не ти ли казах да дойдеш при мен?

Нейт остана още миг на мястото си, за да се увери, че мечката е мъртва. Рок душеше тялото и кръвта.

После отиде при Мег, която беше коленичила в снега, само по бикини и разкопчана риза.

— Влез вътре, Мег.

— Не е много тежка рана — тя говореше гальовно на Бул. — Ще го превържа. Примамил я е към къщата, виждаш ли? С кърваво месо. — Очите й приличаха на камъни, когато му показа полуизяденото месо, разхвърляно зад къщата. — Окачил е прясно месо на стряхата, вероятно и в края на гората. Примамил е мечката да дойде тук. Копеле. Това е направило копелето.

— Влез вътре, Мег. Ще изстинеш. — Изправи я на крака и почувства, че трепери. — Вземи оръжията. Аз ще донеса кучето.

Тя взе пушката и пистолета и подсвирна на Рок. Когато влязоха, остави оръжията на плота и хукна за одеяло и аптечка.

— Сложи го тук — извика, когато Нейт внесе кучето — Сложи го долу и го дръж. Това няма да му хареса.

Той я послуша, държа главата на кучето и не каза нищо, докато тя почистваше раната.

— Не е много дълбока. Сигурно ще му остане белег. Белег от битка. Седни, Рок! — извика Мег, когато той се опита да се пъхне под ръката й и да подуши другаря си.