Читать «Далеч на север» онлайн - страница 237

— Ще му бия две инжекции. — Извади спринцовка и със спокойна ръка изпръска малко от течността. — Дръж го мирен.

— Можем да го заведем при Кен.

— Не е толкова зле. Кен няма да направи нищо повече от това, което мога да направя тук. Ще му бия инжекция, за да го приспя, и ще зашия по-дълбоките рани. Ще му дадем антибиотик, ще го завием и ще го оставим да се съвземе.

Дръпна кичур козина, после заби иглата в кожата. Бул изскимтя и жално обърна очи към Нейт.

— Отпусни се, приятел, след малко ще ти стане по-добре. — Той галеше кучето, докато Мег шиеше.

— И имаш такива неща у дома?

— Човек никога не знае какво ще стане. Може да си порежеш крака, докато цепиш дърва, и ако няма ток, а пътищата са блокирани, какво ще правиш?

Докато работеше, беше смръщила вежди, но гласът й беше спокоен и делови.

— Готово, миличкият ми, почти свърших. Сега ще те завием хубавичко. Ето малко мехлем, за да зарасне по-бързо, а и няма да му позволи да скъса конците, защото е горчив. Сега ще го превържа. Утре ще го заведа на преглед, но сега не е толкова зле.

Когато кучето заспа, покрито с одеялото, Рок се сгуши до него. Мег взе бутилката с вино и отпи направо от нея. Сега ръцете й трепереха.

— Исусе!

Нейт взе шишето и внимателно го остави встрани. После я подхвана под лактите и я вдигна над пода.

— Никога повече не прави така!

— Ей!

— Погледни ме и ме чуй.

Нямаше избор — гласът му кънтеше, а лицето му, напрегнато от гняв, запълваше полезрението й.

— Никога вече не рискувай по този начин.

— Налагаше се.

— Не, не се налагаше. Аз бях тук. Не беше нужно да изтичаш от къщата полугола, за да стреляш по гризли.

— Не беше гризли — изкрещя тя, — а черна мечка.

Нейт я пусна отново на пода.

— По дяволите, Мег.

— Мога да се грижа за себе си и за своите работи.

Той се обърна и на лицето му беше изписан такъв гняв, че Мег отстъпи назад. Това не беше търпеливият любовник, нито ченгето със студените очи. Това беше вбесен мъж, от който лъхаше такъв плам, че би могъл жива да я свари.

— Сега вече си моя, затова свиквай.

— Няма да стоя със скръстени ръце и да се правя на безпомощна, защото…

— Безпомощна, как не! Кой е казал, че трябва да се правиш на безпомощна? Има голяма разлика между това да се правиш на безпомощна и да хукнеш по бельо навън, когато не знаеш какво става. Има огромна разлика, Мег, когато се опитваш да ми попречиш, блъскайки ме с приклада в корема.

— Не съм… Наистина ли го направих? — Странно, но яростта му сякаш я охлади и тя се замисли. — Съжалявам. Не е трябвало.

Сетне притисна ръце към лицето си, пое си няколко пъти дълбоко дъх, докато се освободи от страха, гнева и треперенето.

— Да, не трябваше да правя някои неща, но просто реагирах. Аз… — Протегна ръка с дланта към него в знак на примирие, после отново взе виното си и бавно отпи, за да овлажни пресъхналото си гърло.

— Кучетата са ми партньори. Не можеш да се колебаеш, когато партньорът ти е в опасност. Освен това знаех какво става. Просто нямах време да ти обясня. Нямах време и да ти кажа, че… ми беше приятно да знам, че си до мен навън.