Читать «Далеч на север» онлайн - страница 232

— Никога не съм се съмнявала в това. — Мег си наля още вино. — Познавам хора, които са затънали или ще затънат. Такива, които се забиват със самолет в някоя планина в ясен ден или отиват сред пустошта, за да умрат. Познавам ги. Те са част от външния свят, с който се сблъсквам вън оттук. Превъртели пилоти или пришълци, които идват тук, защото не могат повече да издържат в света. Жени, смачкани от факта, че дълго са ги обиждали или пренебрегвали, просто се оставят следващият мъж да ги пребие от бой на улицата. Ти беше тъжен, Нейт, изглеждаше и малко изгубен, но никога не си бил един от тях. Ти си прекалено силен, за да се предадеш.

За миг той замълча, после протегна ръка и леко погали косата й.

— Ти изгори сенките ми.

— Какво?

Той се усмихна лекичко.

— Ожени се за мен, Мег.

За миг тя остана втренчена в него с кристалносините си очи. После захвърли полуизяденото парче пица в кутията.

— Знаех си! — Вдигна ръце, завъртя се на пети и яростно се заразхожда из кухнята. Дори кучетата учудено се приближиха и я подушиха. — Знаех си. Прави с някой мъж хубав секс, готви му от време на време, размекни се, за да му кажеш, че го обичаш, и — бум! — той веднага заговаря за брак. Не ти ли казах? Не ти ли казах? — Обърна се и заби показалец в гърдите му. — На задника ти е татуирано „Дом и огнище“.

— Явно си ме преценила добре.

— Не ми се хили.

— Преди минута каза, че се усмихвам като котарак и това ти харесва.

— Промених си мнението. Защо ти е притрябвало да се жениш?

— Обичам те и ти ме обичаш.

— Е, и? Какво толкова? — Тя размаха ръце, кучетата решиха, че това е някаква игра и игриво заподскачаха нагоре. — Защо искаш да развалиш всичко?

— Сигурно съм луд. Защо, боиш ли се?

Мег шумно си пое дъх през носа и очите й заблестяха като сини пламъци.

— Не ми пробутвай тези номера.

— Да нямаш брачна треска? — Нейт се облегна на плота, взе чашата си и отпи от виното. — Коленете на смелата пилотка се разтреперват, когато споменеш думичката с „б“. Интересно.

— Нищо им няма на коленете ми, глупако.

— Омъжи се за мен, Мег. — Усмивката му стана по-широка. — Видя ли, пребледня.

— Не съм. Не е вярно.

— Обичам те.

— Копеле!

— Искам да прекарам живота си с теб.

— По дяволите!

— Искам да имам деца от теб.

— Боже! — Тя заскуба косите си и от гърлото й се изтръгна неописуем звук. — Престани.

— Виждаш ли? — Нейт посегна за още едно парче пица. — Страхливка.

Дясната й ръка се сви в юмрук.

— Не си мисли, че не мога да те сваля, Бърк.

— Вече го направи, още първия път, когато се видяхме.

— Господи. — Тя отпусна ръка. — Мислиш се за много умен, а си елементарен. Вече си бил женен, страдал си, а сега искаш още.

— Тя не беше ти. Аз не бях аз.

— Какво, по дяволите, значи това?

— Първата част е лесна. Няма друга като теб. А аз не съм онзи, който бях, когато живеех с нея. Различните хора са си различни. С теб ставам по-добър, Мег. Ти ме караш да бъда по-добър.

— Господи, не говори такива неща. — Усети, че очите й парят. Сълзите, които напираха от сърцето й, бяха горещи и силни. — Ти си човекът, който винаги си бил. Може би известно време си бил несигурен в себе си, но това става с всички, когато са били победени и захвърлени. Аз не съм по-добра, Нейт. Аз съм егоистка, различна съм от теб и… Щях да кажа, че съм безогледна, но не разбирам защо да е безогледно да живееш, както ти харесва. Когато реша, съм гадна, не уважавам ничии правила, освен своите, и още живея тук, защото съм полулуда.