Читать «Далеч на север» онлайн - страница 231

В него имаше сребристи звезди значки.

— Каза да ти взема седем, но купих дванадесет. Може да ти свършат работа, ако решиш да назначиш още някое хлапе за заместник.

— Благодаря. Какво ти дължа.

— Пиша ти ги на сметката. После ще се оправим. Ще отвориш ли виното, шерифе? — Тя плъзна ръка в кутията с пица и отчупи едно парче. — Не съм обядвала — каза с пълна уста. — Имах малък проблем с двигателя и това ми отне часове.

— Какъв проблем?

— Нищо сериозно. Оправих го, но искам пица, вино, горещ душ и мъж, който знае как да ме разтрие.

— Струва ми се, че може да се уреди.

— Защо се усмихваш като котарак?

— Просто така. Ще седнеш ли, или ще стърчиш там и ще се тъпчеш.

— Ще стърча. — Тя отхапа лакомо от пицата. — И ще се тъпча.

— Добре. Не трябва ли виното да подиша?

— Не, защото трябва да си прокарам пицата с него. Дай ми го.

Нейт наля в две чаши, отчупи си парче пица и се облегна на плота.

— Помниш ли деня, когато Питър беше прострелян?

— Трудно е да го забравя. Следваше ни с Роуз като кученце. Вече е добре, нали?

— Да, но онзи ден, когато видях кръвта му по снега, когато стигнах до него и докоснах кръвта му, превъртях. Спомних си какво стана с Джак. Имах чувство, че пак съм в онази алея. Виждах я, чувах звуците, подушвах миризмата й. Искаше ми се да потъна вдън земя. Да изчезна.

— Аз пък чух съвсем друго.

— Това ставаше вътре в мен. — Трябваше да й го признае. Да й се покаже такъв, какъвто е, какъвто е бил, какъвто се надяваше да бъде. — Стори ми се, че мина много време. Че дълго клечах в снега и го гледах как кърви. Но не беше така. И аз не се поддадох на спомена.

— Не, не си. Отклонил си огъня от Питър.

— Не това е важното.

— Миличък — Мег се приближи, целуна го лекичко и се върна на мястото си, — ти си страхотен полицай.

— Овладях ситуацията. Справих се със задачата и никой не пострада. Но можеше да го убия Спинакер.

Тя леко наклони глава.

— Можех да го направя и за миг ми мина през ума. Никой нямаше да ме обвини. Той беше прострелял заместника ми, стреля и по мен. Беше въоръжен и опасен. Но не беше като в алеята с Джак. Тогава свалиха партньора ми. Той умираше, аз бях ранен, а онзи кучи син се приближаваше към нас.

Погледна към чашата си, а тя зачака да продължи.

— Тогава нямах избор, но този път имах. И реших да го пратя по дяволите. Трябва да го знаеш. Трябва да знаеш, че аз съм такъв.

— И очакваш, че щях да се разстроя, ако го беше направил? Той се опита да убие мой приятел, да убие теб. Не бих го съжалила, Нейт. Трябва да знаеш, че аз съм такава.

— Но това щеше да бъде…

— Неправилно — довърши тя. — За теб. За човека, който си, за полицай като теб. Затова се радвам, че не си го направил. Ти разграничаваш доброто и злото по-отчетливо от мен. Така си устроен.

— Джак загина преди година.

Очите й се изпълниха със съчувствие.

— Божичко, сигурно се чувстваш ужасно.

— Не, не, обадих се на Бет на годишнината от смъртта му. И се почувствах добре. Тя беше много мила. И докато разговарях с нея, осъзнах, че вече няма да потъна. Не знам кога точно се измъкнах от дупката, а понякога все още усещам, че земята е нестабилна под краката ми. Но няма да се върна там долу.