Читать «Далеч на север» онлайн - страница 230

Но той знаеше, че някои си оставаха чичако, независимо колко бяха преживели.

Такъв беше и Галоуей. Когато беше притиснат в ъгъла, той се държа като страхливец, хленчеше и се опитваше да хитрува.

Абсолютен глупак. Защо изобщо на някого му пукаше, че е мъртъв?

Направих каквото трябваше, каза си той, докато носеше тежките найлонови торби през гората. Както го правеше и сега.

Щеше да се справи с Бърк. С още един страхлив и хленчещ глупак. О, жена ми ме напусна заради друг. Горкият аз. О, убиха партньора ми. О, о. Трябваше да избягам някъде, където никой не ме познава, за да затъна в самосъжаление.

Но това не му беше достатъчно. Трябваше да се прави и на важна клечка. Да взима неща, които не бяха негови. И никога нямаше да бъдат.

Но ще се справи с глупака и всичко ще се нормализира.

Закачи найлоновите торби на дърветата, които бяха най-близо до къщата, докато кучетата скимтяха и размахваха опашки.

— Не този път, момчета — каза тон и закачи още една торба на стряхата над задната врата. — Не сега.

Погали ги набързо, но на тях им беше по-интересно да душат и ближат ръцете му.

Обичаше кучетата. Обичаше и Юкон, но бедничкият беше полусляп, парализиран и почти глух. Убийството му си беше направо милосърдие. А и беше изпълнило предназначението си.

Тръгна обратно към гората и спря в началото й, за да погледне назад. На места земята се виждаше под разтопения от слънцето или дъждовете сняг. Няколко зелени стръкчета се издигаха над нея.

Пролет, помисли си. Щом земята се затоплеше добре, щяха да донесат тялото на Патрик Галоуей за последен път у дома.

Възнамеряваше да стои на гробището с почтително сведена глава.

Здрачаваше се, когато Нейт се прибра. Изчака до пътя, докато Мег се приближи откъм езерото, през мочурливата зеленина, сред която бяха останали малки островчета сняг.

Носеше кутия с покупки и беше облечена в яркочервена риза, в която приличаше на тропическа птица.

— Ще се сменим ли?

Тя погледна към кутията с пица, която й показа, и я подуши.

— Не, ще се справя. Вътре са значките играчки. Но обичам мъжете, които се грижат за вечерята. Откъде знаеше, че ще се върна за вечеря? Или възнамеряваше сам да изядеш всичко това?

— Чух самолета ти, зарязах всичко и хукнах към „Италианското“, за да я купя. Прецених, че ще трябва да разтовариш и ще стигна тук точно навреме.

— Съвсем навреме. Умирам от глад. — Мег занесе покупките в къщата и ги остави в кухнята. — Освен това едно от нещата, които купих днес, се смята за изключително каберне.

Тя извади бутилката.

— Ще участваш ли?

— Ей сега. — Остави пицата, сложи ръце на раменете на Мег и я целуна.

— Здравей.

— Здрасти, хубавецо. — Усмихната, тя го дръпна за косата и го целуна продължително и страстно. — Здравейте, момчета. — Мег се наведе, за да погали кучетата. — Липсвах ли ви, а?

— На всички нас. Снощи се утешавахме с мечи кокали и хамбургер със сирене. Джейкъб осигури кокалите и мечото месо във фризера.

— Мм, чудесно. — Извади един плик, разтърси го и съдържанието му издрънча. После му го подхвърли.