Читать «Далеч на север» онлайн - страница 229

Тя вдигна глава.

— Искаш да кажеш, че е имал пари?

— Само, че е възможно.

— Тогава не ми прати нищо. Дори стотинка.

— А ако е тръгнал да се изкачва, след като е спечелил толкова?

— Ако е задържал стаята в хотела, ги е пъхнал в някое чекмедже. Или ги е взел със себе си. Но щатските полицаи не споменаха нищо за пари.

— Не са намерили.

Никакви пари, помнели си Нейт. Нито портфейл, нито документи, нито дори дребни монети. И раницата му не бяха намерили. Само кутия кибрит и дневника, прибрани във вътрешния джоб на парната му, който се затваряше с цип.

Когато излезе на тротоара, извади бележника си, написа „Пари“ и огради думата с кръгче.

Класическата реплика за такива случаи бе „Търси жената“, но полицаите знаеха, че когато става дума за пари, със сигурност те са във фокуса на нещата.

Чудеше се как да разбере дали някой от Лунаси не е забогатял набързо преди около шестнайсет години.

Разбира се, също така вероятно беше Галоуей да е запазил стаята си и да е оставил парите в нея. И камериерката, собственикът или следващият обитател на стаята да са извадили късмет.

А може и да ги беше пъхнал в раницата си. И убиецът да не си беше дал труд да я отвори, преди да я изхвърли в някоя близка пукнатина.

Но защо тогава си е дал труд да се отърве от нея? Заради наркотиците? Или просто я е захвърлил в паниката си, смятайки, че ако не е при тялото, няма да го разпознаят?

Но Нейт беше готов да се обзаложи, че ако вътре е имало пари, убиецът е знаел за тях и ги е взел. Кой…

— Хората може да започнат да се чудят за какво плащат данъци, щом началникът на полицията бленува по улиците?

Стреснат, той погледна напред и видя Хоп.

— Ама ти навсякъде ли си?

— Доколкото е възможно. Отивам да си купя кафе и да мисля. И да заговорнича. — Раздразнението на лицето й беше очебийно като зелената й карирана риза.

— Какво има?

— Джон Малмонт току-що подаде оставка. Каза, че ще напусне в края на учебната година.

— Ще напусне училището?

— Ще напусне Лунаси. Не можем да си позволим да го изгубим.

Тя извади запалката си и защрака с капака й. Из града се носеше мълва, че се опитва да откаже цигарите.

— Страхотен учител е, освен това помага на Кари за вестника, режисира всички училищни пиеси, оглавява комитета за годишника, рекламира ни със статиите, които пише за нас по разни списания. Трябва да седна и да помисля как да го задържа.

— Каза ли защо е решил да замине така внезапно?

— Било му време за промяна. Точно обсъждахме летния читателски клуб, който той ръководи, когато внезапно заяви, че се маха. Кучият му син!

Хоп разтърси рамене.

— Ще взема към кафето и сладкиш. — Тя яростно изщрака с капака на запалката. — Това ще размърда мозъчните ми клетки. Няма да го пусна без бой.

Интересно, помисли си Нейт. Интересен момент е избрал.

Бърк трябваше да си отиде. В момента това беше най-важното. Бъркаше се и ровичкаше в неща, които не бяха

Имаше доста начини да изгониш досаден чичако от града. Макар някои да казваха, че след като е преживял първата си зима тук, не е новак.