Читать «Далеч на север» онлайн - страница 227

— Какво е направил с тях?

— Това никой не знае или не си признава. Но някои хора казват, че са го видели за последно да пие в компания. Това не е необичайно, затова никой не си спомня с кого точно. Пък и защо да помниш подобно нещо толкова години?

— Бил е с някаква проститутка.

Джейкъб леко присви устни.

— Това си беше нормално.

— Кейт. Но не можах да я открия.

— Курвата Кейт. Умря преди около пет години. Сърдечен пристъп — добави Джейкъб. — Беше много дебела и пушеше по два, а може би и по три пакета „Кемъл“ дневно. Смъртта й не изненада никого.

Още една задънена улица, помисли си Нейт.

— Хората, които биха говорили с теб, но не и с ченгета, казаха ли ти повече?

— Някои си спомнят, че Двупръстия е откарал Пат и двама други или може би трима, но не повече, на склона. Според едни, щели да изкачват Денали, според други — ставало дума за Безименната, а трети говорят за Дебора. Подробностите не са ясни, но повечето са сигурни за парите, за пилота и за двама-трима катерачи.

Джейкъб отпи от уискито си.

— А може би те лъжа и аз съм бил онзи, който се е изкачвал с него.

— Би могло — призна Нейт, — но не ми се вярва. Човек, който може да убие мечка, има кураж.

Ескимосът се усмихна.

— Или просто е гладен.

— Вярвам ти. Но може и да лъжа.

Този път Джейкъб се разсмя и изпи на един дъх остатъка от уискито.

— Може. Но тъй като сме в кухнята на Мег, а тя обича и двама ни, можем да се престорим, че си вярваме взаимно. Сега тя е още по-сияйна. У нея винаги е имало светлина, но сега сияе още по-ярко и изгаря твоите сенки. Мег може да се грижи за себе си, но…

Той занесе чашата до мивката, изми я, остави я да се отцеди и се обърна:

— Бъди добър с нея, шерифе — иначе ще те намеря.

— Разбрах — отвърна Нейт, докато Джейкъб излизаше.

28.

Нейт изчака най-благоприятния момент. Тъй като задължително посещаваше „Хижата“ всекидневно, за да закусва с Джеси, не беше трудно да прецени кога може да приклещи Чарлийн.

Роуз си почиваше между смените, допълвайки солниците и шишенцата с олио и оцет.

— Не ставай — каза й, когато тя се надигна. — Къде е днес моят приятел?

— Гостуват ни братовчедите от Ноум, така че Джеси ще има с кого да си поиграе няколко дни — отвърна келнерката Усмихнато. — Но е решил да ги доведе всички в града, за да се запознаят с неговия приятел шериф Нейт.

— Сериозно? — Усети как усмивката почти свързва ушите му. — Кажи му да ги доведе и ще ги разведа из участъка.

Щеше да се обади на Мег да му купи отнякъде десетина значки играчки.

— Няма ли да ти пречат?

— Ще ми бъде много приятно.

Сетне се наведе над Уилоу, която лежеше в количката си.

— Невероятно хубава е.

Сега поне беше искрен. Бузките й се бяха закръглили и направо те предизвикваха да ги ощипеш. А тъмните й очи го гледаха многозначително, сякаш знаеше неща, които не му бяха известни.

Той протегна пръст и Уилоу го хвана и разтърси.

— Чарлийн в кабинета си ли е?