Читать «Далеч на север» онлайн - страница 225

— Луда работа. Но аз обичам този филм — каза Питър присвивайки за миг рамене. — Когато бях малък, си купувах куклите и всичко, свързано с него.

— Аз също. Но те не са били деца. Били са зрели мъже и някъде по пътя играта е излязла от контрол. Галоуей пише как Хан — сигурен съм, че това е бил Макс — си е навехнал глезена. Зарязали го в палатката, оставили му провизии и продължили напред.

— Това доказва, че Макс не го е убил.

— Зависи. Може да се допусне, че Макс е решил да ги последва, че ги е открил в пещерата и е обезумял. Може би той е бил Дарт Вейдър и е убил и двамата си спътници. Лично аз не мисля така, но теоретично е възможно. А щатската полиция предпочита да приеме тази версия.

— Че господин Хоубейкър е убил и двамата? И после е успял да слезе сам? Не мога да си го представя.

— Защо?

— Вярно, че съм бил още хлапе, когато това се е случило, но господин Хоубейкър никога не е бил дързък или самоуверен. А ако не притежаваш тези качества, е абсурдно да слезеш оттам сам.

— Съгласен съм. По-нататък в дневника си Галоуей е написал, че Дарт показвал признаци на… лудост — необоснован гняв, рисковани действия, обвинения. Вземал е и големи дози наркотици, а от това, което съм чел, знам, че много пъти катерачите се поддават на напрежението и височинната болест.

Нейт видя, че Деб излезе от магазина „На ъгъла“, за да разходи Сесил. Кучето носеше яркозелено пуловерче.

— Галоуей се е тревожел за психическото състояние на този човек — продължи той, махвайки дружелюбно на Деб. — Чудел се е как ще ги свали долу живи и здрави. Последният запис в дневника му е от пещерата. Така и не е излязъл от нея, значи е имал право да се безпокои. Но очевидно не е бил много притеснен, за да вземе предпазни мерки за живота си. По тялото му няма рани, които да показват, че се е защищавал. Пикелът му си е бил на колана. Познавал е убиеца си, също както Макс е познавал своя. Както Юкон е познавал човека, който му е прерязал гърлото. Ние също познаваме този човек, Питър. — Той махна на съдия Ройс, който се носеше към КЛУН със стърчаща между зъбите пура. — Просто още не знаем кой е.

— Какво ще правим?

— Ще продължим да мислим върху онова, което знаем. Ще продължим да ровим, докато не научим повече. Няма да кажа на Ото за дневника. Още не.

— Господи!

— Знам, че ти е трудно. Това са хора, които си познавал цял живот или поне през по-голямата му част.

Кимна към улицата, където Хари стоеше на тротоара пред магазина, пушеше и разговаряше с Джим Маки. На отсрещния тротоар Ед забързано се носеше към банката, но въпреки това спря да размени две думи с началничката на пощата, която беше излязла да се разкърши.

Големия Майк излезе от „Хижата“ и затича към „Италианското“ за всекидневния си лаф с Джони Тривани. Малката му дъщеричка се заливаше от смях, вкопчила се в раменете му.

— Най-обикновени хора. Но някой от тях, който в момента е на улицата или в една от сградите, или в къщата си извън града, е убиец. И ако му се наложи, ще убие отново.