Читать «Далеч на север» онлайн - страница 226

Всяка вечер Нейт ходеше в къщата на Мег. Тя не винаги беше там. Откакто времето се бе затоплило, имаше повече поръчки. Но между двамата съществуваше негласна уговорка, че той може да преспива там. Грижеше се за кучетата, помагаше в домакинството.

Беше започнал лека-полека да оставя все повече от вещите си там. Не се беше отказал от стаята си в „Хижата“, но в момента тя изпълняваше по-скоро функциите на килер за зимните му дрехи.

Би могъл да пренесе и тях у Мег, но това би означавало да премине границата. Да се нанесе.

Видя, че от комина на къщата й излиза дим още преди да завие, и сърцето му ускори ритъма си. Но самолетът й не се полюшваше по езерото, а на алеята бе паркиран пикапът на Джейкъб.

Кучетата изскочиха от гората, за да го поздравят. Рок носеше един от огромните кокали, които обичаха да предъвкват. Стори му се доста пресен и той ги остави да се боричкат за плячката.

Усети мириса на кръв още преди да стигне до кухнята и инстинктивно посегна към оръжието.

— Донесох прясно месо — каза Джейкъб, без да се обръща. На плота лежаха две дебели парчета кървава плът. Нейт отпусна ръка.

— Тези дни Мег няма много време за лов. Мечките вече се събудиха. Месото им е много вкусно за яхния или месно руло.

Божичко, руло от мечка, помисли си Нейт. Ама че работа.

— Сигурен съм, че много ще му се зарадва.

— Обикновено си поделяме дивеча. — Джейкъб невъзмутимо продължи да увива месото в плътна бяла хартия. — Казала ти е, че по времето, когато са отнели баща й, често ходех при нея.

— Отнели? Интересен израз.

— Отнели са му живота, нали?

Джейкъб спокойно продължи да увива месото, после взе черен маркер и написа датата на пакетчетата. Нейт примигна от удивление — струваше му се, че това подхожда само на някоя домакиня.

— Казала ти го е, но ти не се доверяваш нито на паметта, нито на сърцето й.

— Доверявам й се.

— Тя беше още дете. — Джейкъб изплакна ръцете си. — Може да греши или да ме прикрива, защото ме обича.

— Възможно е.

Джейкъб избърса ръцете си и взе пакетите с месо. Когато се обърна, Нейт забеляза амулета около врата му. Тъмносин камък, който подхождаше на дънковата му риза.

— Говорих са някои хора. — Джейкъб влезе в малкото антре, където Мег държеше фризера. — Хора, които не биха се разговорили пред полицията. Хора, които познаваха Пат и Двупръстия. — Той напъха пакетите във фризера. — Тези хора знаят, че могат да ми се доверят, и ми казаха, че когато Пат е бил в Анкъридж, е имал пари. Повече от обичайното. — Джейкъб затвори фризера и се върна в кухнята.

— Смятам да пийна едно уиски.

— Откъде е взел тези пари?

— Казаха ми, че работил няколко дни в консервната фабрика и взел аванс. После отишъл да играе покер. — Джейкъб си наля три пръста уиски и го погледна въпросително, посягайки към втора чаша.

— Не, благодаря.

— Предполагам, че е вярно, защото той обичаше да играе и макар че често губеше, го приемаше като… отплата за забавлението. Но изглежда този път не е губил. Играл две нощи и на следващия ден. Онези, с които говорих, ми казаха, че е спечелил много. Някои говореха за десет хиляди, други — за двайсет, а трети — за още повече. Може би преувеличават, но всички твърдят, че е играл и е спечелил много пари.