Читать «Далеч на север» онлайн - страница 141

— Мили Боже! — Загледана в него, тя притисна юмрук до сърцето си. — Ти ме плашиш. Караш ме да мисля кой от моите съседи или приятели може да се окаже хладнокръвен убиец.

— Не знам дали е хладнокръвен.

„Но ти си — внезапно осъзна тя. — Когато стане дума за такова нещо, наистина си хладнокръвен.“

— Бинг, Джейкъб, Хари или Деб. Мили Боже. Ед или Хоп, макар че тя никога не е обичала да се катери. Маки старши. Майк Пияницата, ако е достатъчно трезвен. Дори Професора се е катерил няколко пъти. Но са били леки летни изкачвания, доколкото знам.

— Джон винаги е имал слабост към Чарлийн.

— Престани, Нейт.

— Просто искам да добия представа.

— Разбирам. Струва ми се, че си прав. Не че го е погледнала втори път, но тя изобщо не обръщаше внимание на никой мъж, когато беше с Пат. После се омъжи за Карл Хайдъл, може би шест месеца, след като Пат замина. Всички знаеха, включително и старият Хайдъл, че го направи заради парите му и заради „Хижата“, но беше добра с него.

— Ясно.

Погледът й се стрелна към дъската и отново се отмести.

— Как ще гледам сега тези хора в очите?

— Това е лошата страна на полицейската работа.

Пийч изглеждаше малко замаяна и донякъде огорчена, че е включена в „полицейска работа“.

— Предполагам. — Изправи се и за миг остана неподвижна в червения си пуловер, украсен по края с розови сърчица. — Преди да ти кажа още нещо, искам да знаеш, че харесвам Мег. Обичам я и я уважавам. Но обичам и уважавам и теб, и не бих искала тя да ти разбие сърцето.

— Ще го имам предвид.

Изчака я да излезе, преди да се завърти на стола и да се втренчи в снега навън. Преди няколко седмици не би и помислил, че от сърцето му е останало достатъчно, за да бъде разбито. А сега не знаеше дали да се радва, или да се ядосва, защото беше осъзнал, че е останало.

Възстановяване ли беше това, чудеше се той, или просто глупост. А може би в случая това бе едно и също. Завъртя стола и се зае с телефона.

Тя не се върна тази нощ. Нейт я прекара в къщата й заедно с кучетата. Прогони част от разочарованието и нарастващия си гняв в стаята със спортното оборудване. Сутринта, когато снегът се бе разредил, пое обратно към Лунаси и работата си.

Тя нарочно не му се обади. Беше проява на невнимание, призна си Мег, когато се качи в таксито на летището в Анкъридж. Той сигурно се беше тревожил. Доколкото можеше да прецени, беше от онези мъже, които се тревожат за жените. Щеше да бъде обиден и ядосан — към това също се беше стремила умишлено. Този мъж я плашеше.

Когато я гледаше как се качва в самолета, погледът му беше странен. Но още по-странно беше усещането, което този поглед предизвика у нея.

Не търсеше такава дълбочина на чувствата и трайна връзка. Защо хората не можеха просто да се наслаждават на добрия секс, без да го смесват с… каквото и да е. Верността беше едно — тя не мамеше партньора си и изискваше същото от него — докато имаше тръпка. Не беше като майка си, готова да легне с всеки срещнат. Но не беше и жена, склонна да споделя дом и огнище за дълго време.

А той искаше точно това и тя го знаеше. Беше разбрала какво се крие зад тези тъжни, сиви очи още първия път, когато бе погледнала в тях. Не трябваше да спи с мъж, който иска или очаква повече от секс.