Читать «Далеч на север» онлайн - страница 140

След като се потупаха по гърбовете и се обвиха в миризлив дим, той пусна Питър в отпуска за останалата част от деня.

Когато се върна в кабинета си, прекара известно време с перфоратора и копирната машина, за да подреди книгата си. Тя и дъската бяха материалното доказателство, че се занимава с полицейска работа.

Това беше неговата работа.

Канеше се да прекара следващата част от смяната си, тормозейки Анкъридж с нови телефонни обаждания, но в този миг влезе Пийч. Затвори вратата, седна и скръсти ръце в скута си.

— Проблем ли има?

— Тревожат ли те онези следи край къщата на Мег?

— Ами…

— Ото ми каза, тъй като ти си премълча.

— Аз…

— Ако ми беше казал какво става, нямаше да се ядосам.

— Да, госпожо.

Устните й потрепнаха.

— Не си мисли, че ще ме заблудиш, Игнейшъс. Използваш този любезен тон, когато искаш да смениш темата или да накараш някого да мисли, че си съгласен с него, когато не си.

— Пипна ме. Просто сметнах, че си струва да се проверят.

— И не го спомена пред диспечерката си, защото смяташ, че не е достатъчно умна и не знае, че прекарваш малкото си свободно време с Меган Галоуей?

— Не. — Докато я наблюдаваше, той потупваше по ъглите на книгата си. — Може би не исках да обсъждам въпросното събитие с жената, която ми носи сладки кифлички. За да не си създаде погрешна представа за нещата.

— А Питър и Ото не биха могли?

— Те са мъже. Повечето мъже преценяват еднозначно подобна ситуация, затова не биха се заблудили. Съжалявам, че тази сутрин бях рязък с теб и че не споделих с моята ценена и уважавана диспечерка как стоят нещата.

— Умееш да се подмазваш — каза тя след малко. — Тревожиш ли се за Мег?

— Просто се чудя защо някой би се промъкнал така до дома й.

— Тя първа ще ти заяви, че може да се пази сама и винаги е можела. Но аз си мисля, че съвсем не е зле жената да има добър мъж, който да се грижи за нея. Хората тук са незлобиви. Е, понякога си разменят юмруци или по-хапливи думи. Но в този град се чувстваме спокойни и знаем, че ако имаме проблеми, някой ще ни подаде ръка.

Пийч извади молива от кока си и го завъртя между пръстите си.

— Затова, когато се случи подобно нещо, се чудиш дали усещането ти, че живееш в безопасност, не е било просто илюзия. Хората се тревожат. Плашат се.

— А много от тях са въоръжени и на собствена територия.

— И малко луди — добави тя с кимване. — Трябва да бъдеш внимателен.

— На кого би се доверил Макс, за да го пусне толкова близо до себе си, Пийч? Достатъчно близо, за да му пусне куршум в главата.

Тя си поигра с молива още миг, после рязко го пъхна отново в кока си.

— Ти не искаш да си остане самоубийство.

— Не искам да бъде нещо, каквото не е било.

Пийч въздъхна два пъти.

— Не мога да се сетя за никого, на когото не би се доверил. Същото се отнася и за мен, и за почти всички в Лунаси. Ние сме една общност. Може да спорим и да имаме различия, да сритваме от време на време някой задник, но все пак сме общност. А това е почти същото като семейство.

— Нека се изразя така. С кого би тръгнал Макс на зимно изкачване по времето, когато Патрик Галоуей изчезна?