Читать «Далеч на север» онлайн - страница 139

— Този път няма да ви глобя, но следващия път, когато решите да бъдете предприемчиви, си намерете теглич.

— Готово, шефе. — Двамата Маки го тупнаха по гърба и едва не го проснаха по лице в снега. — Ченгетата са досадни, но ти си друго нещо.

— Благодаря.

Върна се до града и отби до бордюра, когато видя Дейвид да помага на Роуз да слезе от колата им пред клиниката.

— Наред ли е всичко? — извика им.

— Ще ражда! — отговори му Дейвид.

Нейт изскочи навън и подхвана Роуз от другата страна. Тя продължаваше да диша бавно и ритмично, но му се усмихна с очите си с цвят на топен шоколад.

— Спокойно. Всичко е наред. — Младата жена се облегна на съпруга си, докато Нейт отваряше вратата. — Не исках да ходя в болницата в Анкъридж. Исках доктор Кен да акушира. Всичко е наред.

— Джеси е при майка ми — обясни Дейвид.

Изглежда малко блед, помисли си Нейт. Навярно и той бе пребледнял.

— Искате ли да остана? — Моля ви, кажете „не“. — Да се обадя на някого?

— Майка ми идва насам — каза Роуз, докато Дейвид сваляше палтото й. — На последния преглед докторът ми каза, че мога да родя всеки момент. Изглежда е бил прав. Болките са на четири минути — съобщи тя на Джоана, която забърза към тях. — Вече са силни. Водата ми изтече преди около двайсет минути.

А това, реши Нейт, беше повече, отколкото би искал да чуе един мъж, макар и със значка.

— Ще ви оставя. — Той взе от Дейвид палтото на Роуз и го закачи. — Обадете се, ако… имате нужда от нещо. Питър в момента е по задачи, но ако искате, ще го извикам.

— Благодаря.

Те изчезнаха в задната част на клиниката, за да правят неща, за които не му се искаше да мисли. Когато извади телефона си, той иззвъня в ръката му.

— Бърк.

— Шерифе? Обажда се Питър. Не намерихме никакви капани, нито следа. Ако искате, ще разширим периметъра.

— Не, това е достатъчно. Тръгвайте насам. Сестра ти се кани да те направи за втори път чичо.

— Роуз? Сега? Добре ли е?

— На мен ми се стори добре. В момента е тук, в клиниката. Дейвид е с нея. Джеси е при неговата майка, а нейната идва насам.

— Аз също.

Нейт прибра телефона обратно в джоба си. Навярно трябваше да остане още малко, поне докато дойдат останалите членове на семейството. И в чакалнята на клиниката можеше да мисли за следите в снега.

И какво да каже на Мег, когато тя се върне в Лунаси.

17.

Беше момиче, цели четири килограма, с нормалния брой пръсти и кичур черна коса. Кръстили я Уилоу Луиз и била красива. Тази информация дойде от Питър, който нахлу в участъка четири часа, след като беше отишъл в клиниката.

Нейт беше наясно със задълженията си, затова на идване се отби в магазина „На ъгъла“ и купи пури. Намери и здрав класьор. Беше масленозелен, а не черен, както би предпочел, но го купи за сметка на полицейския участък в Лунаси.

В него щеше да събира бележките си, копията от всички доклади и снимки. Неговата „книга“ за убийството.

Раздаде церемониално пурите на Питър, Ото и развеселената Пийч. Жестът му затопли отношенията им, които бяха охладнели след разговора им сутринта.