Читать «Далеч на север» онлайн - страница 138

— Беше ли в града през целия месец?

— Не знам. Питай Кари. Тя го преследваше като хрътка заек. Защо те интересува?

— Защото отговарям за този участък, за този град, за теб.

— Ти дори не познаваше Пат. Може би хората наистина са прави. Искаш да вдигнеш голям шум, преди да се върнеш обратно там, откъдето дойде.

— Сега съм оттук.

Той отиде на няколко повиквания, включващи още един пожар в комина на жилище и оплакване, че братята Маки запречват пътя с обърнатия си джип.

— Не сме го направили нарочно. — Джим Маки стоеше насред гъсто падащия сняг, чешеше си брадата и се мръщеше към джипа, който лежеше настрани като задрямал старец. — Купихме го евтино и го теглехме към къщи. Ще поправим мотора, ще го боядисаме и ще го препродадем.

— Или пък да го задържим — намеси се брат му, — за да го направим на снегорин и да конкурираме Бинг.

Нейт стоеше на ужасния студ и проучваше положението.

— Нямате стандартна екипировка за теглене. Просто сте решили да теглите тази барака тридесет километра с две ръждясали вериги, закрепени за камиона ви с тел.

— Всичко беше наред — намръщи се Бил, — докато не се ударихме в бабуната и той се изтърколи на земята като куче, което се преструва на умряло.

В сгъстяващия се здрач отекна вой на вълк — злокобен и първичен. Това напомни на Нейт, че стои на заснежен провинциален път насред Аляска заедно с двама идиоти.

— Блокирате движението и пречите на градския снегорин да почисти пътя за хората, които имат достатъчно разум, за да карат отговорно. Ако това беше станало на десет километра по-назад, щяхте да вдигнете пожарната, за да ви спасява. Бинг ще обърне колата и ще я изтегли до къщата ви. Ще си платите стандартната такса…

— Негодник!

— И глоба за теглене на превозно средство без задължителното оборудване и сигнализация.

Бил изглеждаше толкова обиден, че Нейт не би се изненадал, ако се разплаче.

— Как, по дяволите, ще изкараме нещо от тази кола, ако непрекъснато ни глобяваш и ни накараш да платим на онзи кръвопиец Бинг за изтеглянето?

— И на мен ми е трудно да си го представя.

— По дяволите! — Джим ритна задната гума на джипа. — Идеята ни се стори добра. — После се усмихна. — Ще го направим като нов. Може би ще поискаш да го купиш за полицейския участък. Лесно можете да го превърнете в снегорин. Ще има полза от него.

— Говорете с кмета. А сега да го махнем от пътя.

Наложи се Бинг, помощникът му Парко, двамата Маки и Нейт да се хванат здраво на работа, за да успеят. Когато свършиха и Бинг изтегли джипа от пътя, Нейт се опита да изтърси ледените шушулки от гърба си.

— Колко платихте за него?

— Две хиляди. — Очите на Бил блестяха. — В брой.

— Пресметна приблизително колко ще им струва, за да го поправят, и колко ще ги одере Бинг за изтеглянето.